— Не, скъпа, не съм се променила! — отговори тя. — Само дето не помня откога не съм била толкова щастлива като в този момент. Чудесно е, че те виждам и че съм сега тук, в "Уиндзор".
— Вярвам, че Негова Светлост херцогът се е грижил добре за теб по време на пътуването?
— Хъмфри ли? О, да! Беше изключително внимателен — Жаклин извърна глава към херцог Глостър, който срещна погледа й и повдигна въпросително вежди.
Катрин веднага долови искрата помежду им, енергията, която прелетя, споделената им тайна. Дали Жаклин се бе поддала на магията на хубавия Хъмфри по време на краткото пътуване от Дувър? Не, надали!
Нямаха възможност да обсъдят и това през следващите няколко дни, защото дворецът "Уиндзор" беше надолу с главата. Съветници, лихвари и военни непрестанно идваха да се срещнат с крал Хенри, заети със задачи в последния момент преди кампанията във Франция. Не стига това, но в отдалечена част на сградата течеше ремонт и допълнителен строеж във връзка с предстоящото раждане на престолонаследника, така че ехтяха и удари на чукове. Катрин често се чувстваше напълно встрани от цялата тази суматоха, сякаш нищо от това не я засягаше, нито нея, нито детето в утробата й, но всеки път, когото се опитваше да открадне време, за да поприказва с Жаклин, не можеше да намери достатъчно спокойно място, за да се видят. Или пък се оказваше, че херцогинята е в поредна консултация с Негова Светлост херцога на Глостър.
Една сутрин в началото на юни Хенри си взе сбогом с нея в спалнята им. Държеше я в прегръдките си и галеше косите й, докато тя се притискаше в него.
— Бог да е с теб, любов моя — рече той, — и с нашия син. С Божията помощ и с помощта на свети Криспин и свети Джон от Бридлингтън ще се върна от Франция и ще бъда в "Уестминстър" навреме за раждането.
— Бог да те пази, милорд, и успешно пътуване — отговори Катрин, докато той я прегръщаше. Сигурна беше, че той ще й липсва, но щеше да е още по-неприятно, ако Жаклин я нямаше.
Радваше се, че Джон Бедфърд ще управлява държавата по време на отсъствието на брат си и ще следи за строителните работи в двореца. Тя обичаше Джон и винаги се чувстваше в безопасност в негово присъствие. Той, Катрин и Жаклин, като единствените членове на двора в "Уиндзор", стояха във външния павилион, за да изпратят краля и неговите воини. Качен на помощно блокче, Хенри чакаше да му доведат грамадния черен боен кон. Щом кралят се озова на седлото, Джеймс от Шотландия приближи своя жребец зад неговия, последван от Хъмфри от Глостър и графовете на Марч и Уорик. Ловджийски рог даде сигнал да бъде свален подвижният мост и кралят на Англия заедно с придружаващите го потеглиха, за да се присъединят към четирихилядната армия, с която щяха да поемат на дългото пътуване на юг към Дувър, а оттам и към Франция.
Катрин махаше за сбогом като прилежна съпруга, но истината беше, че нямаше търпение да поговори с братовчедка си сега, когато Хъмфри от Глостър напусна "Уиндзор" заедно с краля и вече не можеше да обсебва вниманието й.
— Жаклин, ти си омъжена жена! — избухна Катрин, щом останаха сами. — А очевидно много си се сближила с брата на краля.
— Права си, омъжена съм. Дори два пъти. Само че това не означава нищо. Катрин, въпреки че имам двама съпрузи, може да се каже, че изобщо не съм била омъжена. До този момент.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да си…? С Xъмфри? Вече… Наистина ли? — Въпросите на Катрин увиснаха във въздуха.
— Да. И да, направих го! Катрин, изобщо не се извинявам за това. Хъмфри е човекът, за когото винаги съм мечтала. Той е хубав, очарователен, образован и умен. Истински мъж.
Жаклин се завъртя в израз на чиста радост, като не забеляза недоумението, изписало се на лицето на Катрин.
— Ами съпругът ти?
— Съпруг ли? Брабант? Той изобщо не е съпруг, Катрин. Мрази жените. Предпочита някое младо момче. Отвращава се от мен.
— Значи никога не си…?
— Чувствата ни са взаимни. Бракът ни беше обречен от самото начало. Той предпочита компанията на похотливите си извратени приятели. Да не говорим за пиенето. Няма миг, в който да не е пиян. Случва се така да се натряска, че не може да стои на краката си, но това никога не му пречи да ме удари.
Катрин беше потресена.
— Удрял те е? Но, Жаклин, това е ужасно! Ужасно! Трябва да си била много нещастна. Ами Жан? С него беше щастлива, нали? — Тя бързо се прекръсти. — Естествено, говоря за времето, преди да ни напусне и вие двамата…
— Ах, милият Жан — усмихна се Жаклин. — Той беше мой приятел в игрите. Много го обичах, но бяхме още деца. Била съм само на три години, когато са ни сгодили и той дойде да живее Холандия. Беше ми като брат. — Тя замълча и въздъхна тежко. — Горкият малък Жан. Нашият брак можеше да е добър, стига брат ти да беше по-голям и по-силен. Ако беше жив, може би щеше да наследи трона на баща ти и аз да съм кралица на Франция. Ето че, когато Хенри стане крал на страната ни, кралицата ще си ти. — Усмихвайки се, тя протегна ръка. — Радвам се за теб. Така поне престолът остава в семейството.