Катрин стисна дланите на братовчедка си в отговор.
— Права си, не съм го мислила по този начин. Но това така и не решава твоя проблем.
* * *
Двете жени искрено се наслаждаваха на компанията си. Прекарваха почти цялото си време заедно, клюкарстваха, кикотеха се и чакаха с нетърпение деня на раждането. Жаклин не криеше, че завижда на Катрин за нейната бременност, а Катрин само се усмихваше, нерядко самодоволно. Нищо не се искаше от нея, освен да забавлява Жаклин, да се опитва да отвлича вниманието на горката Маргарет от мъката й, да мисли за бебето и поради настояването на Хенри да прави всичко възможно да уреди раждането да стане в "Уестминстър".
Не разбираше причината той да настоява за това, особено след като в "Уиндзор" тече такъв сериозен ремонт заради раждането на наследника на трона. Сигурно имаше сериозна причина. Тя на няколко пъти се опита да получи яснота преди заминаването му за Франция, но Хенри запазваше мълчание и дори се дразнеше от любопитството й. Най-накрая все пак даде някакво обяснение.
— Съществува предсказание — някак небрежно започна Хенри, — което нямам представа откъде идва, но според него аз, Хенри от Монмът, ще управлявам кратко, но ще постигна много, докато Хенри от "Уиндзор" ще управлява дълго и ще загуби всичко. Да бъде Божията воля.
— Хенри, всичко това ми се струва доста…
— Да, знам. Вероятно е поредната глупост и въпреки това не ми се иска да предизвиквам провидението.
— Тогава — за Катрин отговорът беше много прост — нека кръстим наши, син Джон например, а не Хенри. Джон е хубаво, силно име. Джон от Уиндзор. Какво ще кажеш, милорд? А може и Луи. Един ден ще бъде владетел на Франция, така че може би няма да е зле да му дадем освен английското и френско име.
— Синът ми ще се казва Хенри — смръщи вежди кралят. — Това е единственото решение. Баща ми беше четвъртият крал с това име, аз съм петият и синът ми ще бъде Хенри Шести. He подлежи на обсъждане. И ще се роди в "Уестминстър". Твоя ще е грижата за това, Катрин. Това е категоричното ми желание.
Никога повече не отвориха тази тема.
Катрин наистина предпочиташе да роди в "Уиндзор", в този толкова удобен кралски дворец, съвсем не така официален и много по-близък до представата й за дом. Но Хенри бе настоял и беше дал да се разбере, че няма да приеме никакви възражения. Колкото и да не й се искаше да пътува, налагаше се да се премести в "Уестминстър" към края на ноември, за да прекара там уединението преди раждането. Не беше забравила, че съпругът й е от Монмът, и щеше да е благодарна да следва традицията.
Във всеки случай не й се пътуваше, за да роди там, а и дори не знаеше къде се намира това място.
Маргарет, която беше истински извор на религиозна информация, й даде друго обяснение защо замъкът "Уестминстър" е предпочитано място за раждане. Според нея монасите бенедиктинци от Уестминстърското абатство разполагали с реликва, принадлежала някога на Дева Мария, благодарение на която тя родила сина си без болка. Монасите я тачели много и пазели парченце от нея в дълга кутия, изработена от ароматното сандалово дърво, подплатена с коприна и украсена с перли, символизиращи сълзите на Божията майка. Реликвата никога не напускала абатството, с изключение на случаите, когато в двореца има раждане на член от кралско семейство, а дори тогава я пазели извънредно много. На Катрин това й се виждаше по-сериозно основание. Естествено, монасите нямаше да се съгласят да пропътуват разстоянието от "Уестминстър" до "Уиндзор" с такава ценност и да рискуват да бъдат нападнати от разбойници или крадци. Маргарет успя най-накрая да й внуши да не се страхува от проклятието на Ева и да я убеди, че свещената реликва, завързана около корема й, ще помогне детето й да се появи на бял свят без болки.
Тя също като Светата Дева се молеше да роди син.
* * *
С напредване на времето Катрин и Жаклин започнаха да работят по-усилено, подготвяйки всичко за бебето — шиеха по цели следобеди, бъбреха си за какво ли не, за сложното положение, в която се намираше Жаклин. Тя разказа на братовчедка си как е била подведена да се реши на този нещастен брак с херцога на Брабант.
— Не биваше за нищо на света да се оставям да ме убедят. И знаеш ли, Катрин, кой стоеше зад всичко това? Скъпият ни чичо Жан Безстрашни. Със сигурност е знаел, че няма да имам деца от Брабант и така, когато аз и моят така наречен съпруг умрем, всичките ни имоти ще отидат при твоя зет, съпруга на Мишел, нашия братовчед Филип от Бургундия.