— Филип ли? Не е възможно да е такъв подлец!
— Напротив. Точно такъв е. Иска да наследи всички кралски имоти в Холандия. Те са мои, но по силата на брака ми с Брабант са и негови.
— Не ми се вярва да ги отстъпи лесно, Жаклин.
— Разбира се, точно затова така отчаяно искам този брак да бъде обявен за недействителен. Хъмфри обеща да ме съветва как да процедирам. Щом се върне от Франция, смята да замине за Холандия, за да се пребори за моите интереси. Ще поиска от Парламента средства за подходяща армия.
Катрин знаеше колко упорито, но без успех се беше борил Хенри, за да получи средства от Парламента. Щом на краля беше отказано, едва ли щяха да вземат присърце съмнителната кауза на херцога на Глостър. Очевадно на Жаклин много й допадаше романтичната идея красивият й любовник да се бие за нея. А Катрин не искаше да я лишава от илюзиите й и да помрачава щастливото й лице.
— Кажи ми, Жаки — рече тя един следобед, докато изтегляше за втори път конеца от един шев, преди да го прегризе с малките си бели зъби, — мислиш ли, че папата ще разреши анулиране на брака ти?
— Поне единият от двамата трябва да го направи — или папа Мартин в Рим, или папа Бенедикт в Авиньон.
— Но Бенедикт не е папа. Той е антипапа! Поне така твърди Хенри. Ако получиш анулиране от Бенедикт, то няма да има стойност. Със сигурност Хенри не би го признал. Той признава само папа Мартин в Рим. И е прав. Мартин е истинският папа.
— Ако си така отчаяно обзета от идеята за анулиране като мен, ще си готова на всичко. Подала съм молба за това и пред двамата, но и двамата протакат с месеци. Написала съм истината — бракът никога не е консумиран.
— Ще искат ли доказателство за това?
— Вече е твърде късно — усмихна се Жаклин с лека горчивина. — Бях девствена, когато влязох в леглото на Хъмфри, но сега със сигурност не съм.
* * *
Есента се оказа твърде мека и в началото на зимата по дърветата все още се виждаха листа. Катрин се чувстваше натежала и подпухнала, беше загубила всякакво усещане за времето и когато Джоана Траутбек я попита кои дрехи предпочита да опакова за пътуването, защото вече е време да тръгват за "Уестминстър", тя се сепна.
— Не е ли рано, Траутбек?
— Да, милейди. Но си мислех, че е добре да започнем подготовката. Декември е вече, а ви остава по-малко от месец до раждането.
— Толкова добре се чувствам тук в "Уиндзор".
— Нали не си забравила, мила моя — намеси се лейди Маргарет, — че кралят настоява синът му да се роди в "Уестминстър". До ден-два трябва да потеглим.
— Лесно му е на Хенри да определя правила, не той ще ражда — нацупи се Катрин. — Нито той ще трябва да пътува до "Уестминстър". Никак не ми се тръгва.
Тя непрестанно отлагаше датата, всеки ден измисляше извинения, за да остане още малко в удобния "Уиндзор". Ту я болеше глава, ту стомахът й не беше наред. Гиймот вече се тревожеше, виждаше в това първите признаци на наближаващото раждане. Ала мълчеше, за да не тревожи господарката си.
— Причината е в ужасната английска храна — отбеляза тя, хвърляйки вината там, където винаги предпочиташе. — Не знам как ядете всичко това, след като сте бременна. Ще попитам Антон дали няма желирано телешко. Ще ви хареса и ще успокои стомаха ви преди пътуването.
— Да, Гиймот. Благодаря ти. Много си мила. — Катрин прокара няколко пъти ръка по издутия си корем с надеждата да премахне тъпата болка, която усещаше от няколко часа.
Гиймот беше в кухнята и разговаряше с Антон, когато първата истинска болка връхлетя Катрин, все едно я ритна конско копито. Коленете й се подгънаха и когато камериерката й се върна, завари господарката си да стене тихичко, приклекнала с обронена на гърдите глава. На пода под нея се бе появило голямо разрастващо се петно.
— О, милейди, бебето иска да излезе! Така мисля. — Гиймот остави съда с желираното варено и се засуети около Катрин. — Знаех си, че още преди седмици трябваше да заминем за "Уестминстър". Това бебе реши да се роди сега тук в "Уиндзор", а не на Коледа. Нищо не можем да направим вече! Елате, нека ви помогна да легнете, ще отида да доведа акушерката и лейди Маргарет.
Лейди Маргарет бе чула първия вик на болка и беше вече на вратата.
— Гиймот — простена Катрин, — донесете пояса на Девата! Искам да го сложа, защото иначе болката ще е…
— Поясът е в "Уестминстър".
— Не се тревожи. Катрин — успокои я Маргарет. — Имам нещо също толкова добро, а може би още по-ефикасно.