— Какво? — простена Катрин, присвивайки се от поредната контракция.
— Сребърното съкровище — отговори Маргарет. — Най-скъпоценната от всички реликви. Бях поръчала да ми я донесат от Франция, щом разбрах, че ще раждаш бебето на Хенри.
— Какво е това съкровище? — извърна очи към нея Катрин.
Преди да извади богато украсената сребърна кутия. Маргарет се прекръсти почтително. Извади отвътре нещо, което приличаше на малко парче изсъхнала кожа.
— Това е кожа от обрязването на нашия Бог. Ето дръж я в ръката си. И не се страхувай. Прочута е с помощта, която дава на раждащи жени. Няма да имаш нужда от пояса на Светата Дева.
* * *
Негово Величество Хенри от "Уиндзор" подаде малката си лепкава глава на шестия ден от месец декември 1421 година, а недоволният му писък потъна сред възторжените приветствия от страна на дамите около кралица Катрин.
— Момче! — развълнувано повтаряха те. — Слава на Бога! Момче!
— Момче! — мълвеше и Маргарет с пълни със сълзи очи, докато наблюдаваше как акушерката го почиства, преди да го подаде на майка му.
Херцогинята върна свещената реликва в сребърната кутия и се прекръсти със страхопочитание. Беше изпълнила задачата си. Бе помогнала на Катрин да роди сравнително лесно и тя даде живот на момче. Момче! Слава на Всевишния! Маргарет се прекръсти отново и промълви няколко думи на благодарност към своя Създател.
— Момче! — очевидно изненадана промълви и Катрин. Жените й помогнаха да седне в леглото, подпряха възглавници зад гърба й, а в това време акушерката й подаде детето. Катрин погледна малкото сбръчкано личице, стиснатите очи и я заля чиста, неподозирана любов. — Моят син! — Почти забравила болката, докосна лицето на бебето и прокара върха на малкия си пръст по устничките му, а когато то инстинктивно понечи да го засуче, тя се засмя.
— Момченце! — обади се Жаклин, обзета от емоционалната магия на момента. — Наследникът на трона на Англия! — Досега упорито бе отказвала да си признае, но силна завист стисна сърцето й.
— Наследникът на трона на Англия и Франция — напомни й Катрин предпазливо. — Изглежда твърде малък за толкова тежки отговорности, не мислиш ли?
— Изглежда… Красив е — думите заседнаха в гърлото на Жаклин.
— Жаки? — тихо попита Катрин.
— Какво има?
— Би ли станала негова кръстница?
— Аз ли? Ами… Разбира се, Катрин. За мен ще е голяма, много голяма чест. Знам също, че на Хъмфри ще му е приятно.
* * *
В Лондон биеха всички камбани, Те Deum ехтеше във всяка черква. Вееха се знамена, в кръчмите беше шумно, радостни граждани празнуваха раждането на младия принц Хенри, наследник на трона.
В "Уиндзор" цареше пълна тишина, защото Катрин спеше, изтощена от раждането. Бебето беше изнесено от стаята и предадено на кърмачка, въпреки че гърдите на майка му бяха пълни с мляко.
Близо три седмици по-късно кралски вестоносец пришпори плувналия в пот кон по посока на английския лагер пред стените на обсадения град Му във Франция. Вече не беше далеч. Конят щеше да издържи оставащите две мили.
Кралят, в компанията на херцозите на Ексетър и Уорик и на своя ковчежник лорд Фицхю, обсъждаше задълбочено как да сложат край на обсадата. Храната им беше на привършване, вражески стрелци ги заобикаляха, а и по нищо не личеше, че французите имат намерение да се предадат. На всичкото отгоре вече седмици наред не спираше да вали и всички бяха мокри до кости. Гладът и изтощението вече взимаха своята дан и в английската армия пламна дизентерия.
Без да свали подгизналото от дъжда наметало и ботушите, натежали от полепналата по тях кал, пратеникът бе въведен при краля. При вестта, че Катрин е родила син, Хенри изхълца от изненада. Страх го беше дори да проговори, да не би гласът да му измени от щастие. Прекръсти се, след което падна на колене и отправи горещи молитви на благодарност към Всевишния, към свети Джон от Бридлингтън и свети Криспин за това, че се е изпълнило най-съкровеното му желание. Устните му се движеха безшумно в дълга благодарствена молитва, докато хората край него стояха прави, с наведени глави. Най-сетне той се изправи енергично.
— Простете ми — промълви той. Очите му блестяха от сълзи, а лицето му грееше в широка усмивка. — Новината е наистина прекрасна! Най-хубавият коледен подарък, който един мъж може да получи. Кажи ми, добри човече, на кого прилича синът ми, на майка си или на мен?
— Нямах привилегията да видя детето, Ваше Величество — отвърна мъжът, — но съм сигурен, че все едно на кого прилича, бебето с красиво.
— Така си е! — засмя се Хенри и потупа мъжа по гърба. — Дипломатичен отговор. Мой син. Хенри! Предполагам, появата му е създала много суетене в двореца "Уестминстър".