Точно в тези моменти Елизабет Раймън намираше повод да го отнесе.
Обикновено бебето беше заобиколено от грижовни жени, които гукаха около люлката му и подаваха пръсти, за да ги улавя с малките си ръчички. Най-често около него беше графиня Жаклин, която от момента, когато застана в черквата в ролята на негова кръстница и го подаде на архиепископ Хенри Чичли, за да го кръсти, проявяваше искрена и неугасваща обич към момченцето. От двете й страни тогава застанаха други двама кръстници — Джон Бедфърд и прачичо му епископ Хенри Боуфърт. Катрин не присъстваше на церемонията, тъй като все още не й беше четена "чиста" молитва след раждането.
Ето защо, когато се наложи да остави детето в "Унндзор", за да замине за Франция при съпруга си, тя знаеше, че го оставя в добри ръце. Жаклин дълго я уверява в това. Бе обещала да се грижи за него, дори ако се наложи да сръга в ребрата страховитата Раймън. Така че Катрин нямаше защо да се тревожи!
* * *
Вече свободен от задълженията си на войник, след капитулацията на Му Хенри посрещна Катрин в Шато дьо Венсан недалеч от Париж. Разкошният им апартамент беше на втория етаж на грамаден квадратен донжон, извисяващ се много над останалите части на замъка. Тук имаха всичко, от което се нуждаеха, и скоро след като пристигнаха, Гиймот им сервира просто меню и кана вино, след което ги остави да прекарат първата си вечер заедно. В камината гореше цепеница от ябълково дърво. Топло слънце грееше през целия ден, но вечерите бяха студени. Останала най-сетне насаме със съпруга си, Катрин не си представяше, че той ще остане сдържан дълго.
Беше блед и много отслабнал. Тя се суетеше около него, поднасяше му храна на малки хапки или с лъжица, така както хранеше бебето. Хенри я оставяше да го глези и само се усмихваше едва-едва. Катрин не спираше да бърбори и да разказва за бебето, за това как почти бе казало "маман" само няколко дни преди тя да напусне "Уиндзор". Беше само на шест месеца и не се очакваше да говори, но повече от ясно било, че е изключително интелигентно дете и ако Хенри си бил у дома, малкият му син със сигурност вече щял да му казва "папа".
Хенри се усмихна вяло и сложи показалец върху устните й.
— Тихо, Катрин — мило помоли той. — Ще ми разкажеш утре за умния ми син. Уморен съм до смърт, скъпа моя, и имам нужда от сън. Няма да мога да уважа жена си тази нощ. Дори това да си ти.
— Но, Хенри…
— Утре, мила. Няма как да знаеш какво изкушение е топлото сухо легло за войник, който месеци наред е търпял влага и неудобства. Не спря да вали и почти нямахме храна, преди Мо да капитулира. Загубих много хора от дизентерия. Каква диария само. Кошмарна, миризлива болест. Повярвай ми, не прощава дори на кралете.
— Това ли е, което ви мъчи, милорд?
— Да, но поне мога да разчитам сега на няколко дни топлина и почивка и се надявам, че малко прилична храна ще успокои нещастните ми черва. Антон със сигурност знае какво да приготви. — Той обърна към нея лице разтревожен. — Пристигна с теб, нали?
— Да, с нас е — отвърна Катриин. — Държах да дойде, защото знаех, че ще имаш нужда от свястна храна след месеците войнишка кухня.
— Ще хапна каквото предложи — рече Хенри и се качи на леглото. — Нека поспя тази нощ, любима моя, моля те. Имам нужда единствено от сън. Блажен, спокоен сън.
На Катрин не й оставаше нищо друго, освен да приеме ситуацията с достойнство. Сви се зад широкия гръб на Хенри и затвори очи с надеждата, че бързо ще заспи.
Събуди се плувнала в пот и с разтуптяно сърце. В стаята беше тъмно като в рог и й трябваха няколко минути, за да осъзнае къде се намира. Протегна ръка и усети топлина на мястото, където доскоро бе лежал Хенри. Беше сънувала някакъв неприятен сън. Имаше коне, бързи коне и мъже, които крещяха. Деца пищяха ужасени. Тя легна по гръб, взирайки се в мрака, докато сърцето й възвърне нормалния си ритъм. Едва тогава чу звука, който вероятно я беше събудил — красивата пронизителна песен на кос пред прозореца. Чу обаче и друго — грозни и тревожни звуци. Катрин се обърна настрани и загърна завивката около раменете си, за да се стопли, заслушана в стенанията на съпруга си в тоалетния шкаф.
* * *
Измъкна се от леглото рано на следващата сутрин, излезе в коридора, за да не събуди Хенри, и разклати звънчето, с което викаше Гиймот. Много скоро камериерката дотича боса.