* * *
Не мина и месец и Катрин си спомни думите на майка си, когато в Шато дьо Венсан пристигна новината, че Мишел е починала. В началото Катрин отказа да повярва. Мишел? Мъртва? Не беше възможно. Но ако беше истина, защо? И как? Хенри се чувстваше по-добре, но все още не беше готов да пътува и настоя тя да замине отново с малоброен ескорт в "Сен Пол", за да научи какво точно се е случило със сестра й и да се опита да успокои родителите си.
Човекът, който пръв донесе вестта от Гент, беше повикан пред Изабо и Катрин, за да даде подробности, но той не успя да им каже нищо конкретно, освен че ден-два преди да почине, изглеждала напълно здрава. Не, не е имало инцидент и доколкото знаел, не била починала от вероятно усложнена бременност. Нямали информация да върлува някаква болест в Гент. Просто умряла — сви рамене пратеникът. Не успя да съобщи никакви нови сведения, освен че на погребението присъствали много хора. Тя все пак беше много популярна херцогиня.
Изабо галеше главата на кучето си така енергично, че ябълките на изпъкналите му очи се показаха. Кралицата отпрати човека с властен жест.
— Как мислиш, Катрин — подхвана тя, щом останаха сами, — дали не става дума за отрова?
— Не, маман! — Катрин беше потресена и не спираше да плаче. — Кой би спечелил от такова нещо?
— Не се знае — мрачно отбеляза Изабо. — В днешно време нищо не се знае. А и отровата много трудно може да се докаже.
— В такъв случай ще трябва да си припомним думите на свети Августин, мадам: "Нищо не е по-сигурно от смъртта и нищо по-несигурно от часа, в който тя ще настъпи".
Кралицата завъртя очи драматично, изненадана от факта, че дъщеря й продължава да търси обяснения и утеха в думи на светци. Сетне поклати глава и избута малкото куче от скута си. То тупна на земята и се скри под стола й, далеч от болезнените й милувки.
Филип Бургундски с нищо не показа, че тъгува за жена си. След неприлично кратък срок от нейната смърт изпрати свой пратеник при Хенри с молба да го подкрепи за освобождаването на Кун сюр Лоар.
Катрин седеше с Хенри в дневната им в Шато дьо Венсан, когато писмото пристигна.
— Милорд, не бива дори да мислите за подобно нещо — рече тя. — Тъкмо започнахте да се възстановявате, а сега искате да тръгнете отново, за да помагате на Филип за някаква глупава малка обсада, която дори не ви засяга.
— Всичко, което се случва във Франция, ме засяга, Катрин — отсече Хенри. — А и се оказва, че в дъното на този проблем е дофинът. Установил е свой център в Кун, така че едва ли това може да се нарече глупава малка обсада.
— Не мога да отговарям за постъпките му! Шарл може да е мой брат, но сам взима решенията си. Не искам да се биеш с него, Хенри! Не искам да се изправяш срещу Шарл! — Катрин вече беше права, почти викаше, стиснала длани в юмруци, а в очите й блестяха сълзи. Опитваше се да го накара да я чуе, боеше се, че отново ще се разболее, ако влезе в битка. Толкова скоро беше загубила сестра си, не можеше да понесе мисълта да загуби и съпруга си. Ако не него, то със сигурност щеше да загуби брат си. Както вървяха нещата, скоро щеше да изпадне в истерия.
— Катрин, престани! — сряза я Хенри, за да я накара да млъкне. — Изобщо не става въпрос какво искаш ти. Ще замина да помогна на Филип и точка по въпроса.
Катрин избухна в ридания на близкия стол.
Все пак беше права. Много рано беше за Хенри да тръгва в пореден поход. Винаги бе обичал предизвикателствата, но този път го водеше единствено решимостта му да се изправи срещу дофина, а това не беше достатъчно. Напусна Шато дьо Венсан на кон, но много скоро се почувства твърде слаб и така и не стигна до Кун.
Лекарят, който се грижеше за него, бил сериозно разтревожен. Наложило се да спрат и да го оставят да си почива в нещо като полеви здравен пункт. Човекът пробвал всички лекарства и билки, които познавал, но без никакъв резултат. И пускането на кръв се оказало напразно. Ясно било, че трябва да върнат краля в Шато дьо Венсан. Беше изпратен човек, който да предупреди за връщането, за да се подготви замъкът. Друг човек замина да повика по спешност Джон Бедфърд.
Разтревожена, Катрин прекара дълги часове пред малък прозорец високо горе в донжона, докато най-сетне забеляза първата група войници, които приближаваха с развети кралски знамена, последвани от носилка. Тя се спусна тичешком по витата стълба и ги посрещна при портата, като внимаваше да не пречи на носачите, които положиха носилката в стая на приземния етаж. Докато слугите, които се грижеха за краля, се заеха да свалят вмирисаните дрехи, за да го почистят, Катрин опита да го заговори.