Хенри извърна лицето си на другата страна.
— Катрин — едва чуто каза той, — позволи ми да запазя достойнството си, моля те. Тази проклета диария не е гледка за очите на благородна дама. Върви. Остави ме. Ще изпратя да те повикат, когато съм чист.
Катрин крачеше неспокойно пред стаята на болния и наблюдаваше как свещеници, писари, лекари и слуги влизат и излизат. Шумът от стъпките на тичащите по коридорите хора събуди смътни спомени в главата й и страх сви сърцето й.
Щом Джон Бедфърд пристигна, той я поздрави сдържано и бързо влезе при болния.
Отпусна се тежко на стола до леглото на Хенри и с огромна тревога установи колко много е отслабнал брат му, колко хлътнали са очите му.
— Е, Хенри — с колкото се може по-бодър глас започна той и си наложи да се усмихне, — за какво искаш да говорим? Сега ли държиш да го направим, или да почакаме, докато се почувстваш по-добре?
— Умирам, Джон — промълви Хенри с напукани устни. — Нека не се лъжем. — И той вдигна ръка, за да спре възраженията на брат си. —— Погрижи се да утешиш скъпата ми жена, когато си отида. Не й оставям много, бижутата ще трябва да се продадат, за да се платят дълговете, а и да остане нещо и за нея. Доведе ли писар? Добре. Има някои неща, които трябва да запише.
С последни сили кралят започна да диктува какво да бъде включено в завещанието му, което той бе подписал, преди да потегли за Франция и преди да се роди синът му. Фактът, че сега вече имаше наследник на трона, налагаше да се направят някои корекции.
— Той трябва да е принц на Уелс — настоя Хенри между две мъчителни поемания на въздух. — Той е най-големият син на суверена. Особено държа на това.
Писарят си отбеляза желанието му.
Бавно и с мъчителни усилия Хенри продължи да диктува волята си, свързана с образованието и отглеждането на малкия му син. Брат му Хъмфри от Глостър трябваше да се грижи за сигурността на детето и за отглеждането му. Грижата за дома на принца се възлагаше на доверения приятел на Хенри сър Уолтър Хънгърфърд. Джон Бедфърд щеше да поеме защитата на английските интереси във Франция.
Катрин прекара часове пред стаята на болния през следващите дни в очакване кралят да я повика. Искаше да е наблизо, когато настъпи този момент.
Тя скочи от мястото си, когато в последния ден на месец август свещеник, стиснал броеницата си, излезе от стаята, следван от Джон Бедфърд, чиито очи бяха зачервени и подпухнали. Нямаше нужда да й казва онова, което тя дълбоко в сърцето си вече знаеше.
— Мъртъв ли е?
Джон кимна безмълвно.
— Така и не ме повика — глухо простена тя.
* * *
Първите дни на септември минаха за Катрин като в сива обърквана мъгла. В пълен шок тя наблюдаваше събитията около себе си някак отстрани. След внезапната смърт на сестра й, последвана толкова скоро от смъртта на Хенри, тя просто остави хората около нея да ръководят живота й. Правеше каквото й казват, ядеше, щом сложеха пред нея храна, и се опитваше да заспи, дойдеше ли време за сън. Последното беше най-трудно Леглото й се струваше огромно и празно и в тези моменти Хенри й липсваше най-много, нямаше го широкия гръб, зад който се сгушваше. Помнеше как през зимните нощи залепяше ледените си стъпала за краката му, докато той през смях протестираше и я прегръщаше, за да я стопли цялата. Усмихваше се при този спомен, но гърлото й се свиваше и сълзите неизбежно потичаха.
Опита се да прояви интерес към погребението. Джон Бедфърд й бе обяснил, че Хенри трябва да бъде погребан в Англия. Народът щеше да иска да отдаде почит в родината му. Беше немислимо да бъде погребан във Франция.
— Не е възможно… — възрази тя. — Пътуването обратно до Англия ще отнеме много време! — Не намери сили да изтъкне на глас факта, че през дългите седмици на пътуването тялото на съпруга й ще започне да се разлага. Разбрал правилно колебанието й, Джон внимателно обясни, че вътрешностите на Хенри са извадени вече и са погребани с подходящ християнски ритуал във френско гробище. Сега тялото му било балсамирано и поставено в дървен ковчег, а той — запечатан в друг, оловен. Така че колкото и дълго да е пътуването до Англия, нямаше да има проблем.
* * *
През втората седмица на септември Катрин стоеше на вратата на донжона и наблюдаваше как погребалният кортеж се събира за тържественото преминаване през Франция. Няколко принцове, лордове и рицари от кралския двор, както и четиристотин войници щяха да придружават катафалката по време на дългото пътуване до дома в Англия. Изведнъж тя стисна ръката на Джон изплашено.