— Да живее кралят! — Тътенът на тези викове още ехтеше в ушите й, когато видя хората, които чакаха на брега и наблюдаваха как закрепеният с въжета оловен ковчег бива предпазливо свален на дървения кей в пристанището. Хенри бе отново на английска земя, но единственият звук, който вятърът донесе, бе жалейният камбанен звън на малката черква "Сейнт Мери ин Кастро".
Катрин продължаваше да е кралица на Англия и все още имаше крал Хенри. Но сега тя беше вдовстваща кралица, а той, едва десетмесечен, беше крал на Франция и Англия.
ЧАСТ ВТОРА
ОУЕН
Maent yn dweud fy mod yn caru,
lle nad wyf, mi allaf dyngu.
Yn lle 'rwyf yn caru mwyaf
y mae lleiaf son amdanaf.
Хората казват, че имам любима.
Коя — никой няма да знае.
Държи сърцето ми като в юзда,
но никой не свързва нашите имена.
"Хората казват" — стара народна песен от Уелс
Глава 9
Дворецът " Уиндзор", ноември 1422 г.
— Diawl! (дявол — уелски) — изруга високо Оуайн и бутна неволно рога с мастило.
— Несръчен дявол! — Маредид скочи от мястото си. — Добре че нямаше много мастило, почти нищо не се е изляло. Ето, нека ти помогна да почистиш. Ще трябва да се постараеш повече, ако искаш да направиш добро впечатление на Хънгърфърд.
Двамата бяха сами в малката стая зад библиотеката на замъка "Уиндзор" без разрешение. Истината бе, че Маредид искаше да направи услуга на своя млад роднина, който току-що бе пристигнал в замъка от северните райони на Уелс след дълго пътуване на юг, за което бе изхарчил оскъдните си спестявания. Отчаяно се нуждаеше от работа, а Маредид знаеше, че един от писарите, благодарение на навика си да посещава често евтините бардаци в Садърк, наскоро беше умрял от сифилис. Така че имаше свободно място.
Преди да обърне мастилницата, Оуайн прелистваше счетоводна книга с колони от цифри.
— Светлината угасва — обади се той и разтри гърба си. — Почти нищо не виждам. Все пак мисля, че трябва да свикна с тези сметки.
— Не е по моята част — рече Маредид. — Ние, войниците, не се занимаваме с подобна работа. Във всеки случай не показвай колко много знаеш за счетоводството, защото Хънгърфърд ще поиска да разбере как си се научил. Пък и не се предполага да сме тук.
— Нека да отидем в града тогава — предложи Оуайн. — Ожаднях от взиране в тези листове.
— Да отидем първо да хапнем. Онзи надут дребосък французинът може да отпусне нещо.
Този час на деня бе сравнително спокоен в кухнята на замъка. Беше почистено след обяда, миячите бяха приключили със съдовете. В царството на Антон цареше ред и той седеше в стаичката си зад голямото помещение, до вратата на килера. Именно там, в това свое светилище, той държеше съкровищата си: захар, чуфа, райски зрънца мелетата. Тук стояха и счетоводните тефтери на кухнята, а в малка кутия на най-горния рафт беше и скъпоценното копие на Le Viander (Бележките — фр.), сборника с рецептите, създадени от великия главен готвач на Валоа Тайлеван, дадени му, след като завърши обучението си в кухнята на Валоа. Когато Маредид почука на открехнатата врата, Антон, с ренде и хаванче в ръце, приготвяше пудра от донесена от чужбина безценна захар.
— Entrez! (влез — фр.) — отвърна той и вдигна очи. — А! Хубавият гвардеец от Уелс! Защо не си на погребението?
— Някой трябва да пази къщата. "Уиндзор" не бива да остане неохраняван, докато всички вият и плачат в "Уестминстьр". Оставиха двайсет от нас на стража в двореца. Смяната ми тъкмо свърши.
— И сега се готвиш да вървиш в града може би, да пиеш вашата английска бира?
— Щом няма бира от Уелс, приятелю, и английската става. Но преди това трябва да хапнем нещо, ако има, разбира се. Не става на празен стомах.
— Ние ли? — Антон погледна над рамото на Маредид и едва сега видя Оуайн, който чакаше отвън. Остави рендето и хавана и излезе в кухнята. — A, oui! (да — фр.) — Очите му светнаха одобрително. — И кой е този?
— Роднина. Братовчед ми Оуайн. Надява се да си намери скоро работа тук в "Уиндзор".
— Аз също! — подхвърли Антон.
— Също какво?
— Също се надявам да си намеря скоро работа тук в "Уиндзор".
— Не ме занасяй, французино — размаха пръст Маредид. — Братовчед ми не е някой загубен просяк. Не се заяждай с него.
— Mared paid! Gad iddo fo. (Маред, недей. Остави го — уелски)