— Какъв е този език? Уелски?
— Да. И не иска да говори с теб на този или на кой да е друг език. Дай ни само по малко хляб и сирене и ще се разкараме от кухнята, така че ще можеш на спокойствие да украсяваш пауните си или там другото, което правиш.
— Добре де, добре — затвори Антон очи, вдигайки ръце помирително. — Не исках никого да обидя.
— Никой не се е и обидил — промърмори Оуайн.
— Козето сирене е много добро — намусено рече Антон. — Вземете си, mes amis (приятели мои — фр.).
На пейката пред кухнята Оуайн впи зъби в бучката ронливо бяло сирене, без да дава много ухо на сърдитите забележки на Маредид по повод лигавенето на французина. Оуайн, очевидно красив мъж, се бе научил да пренебрегва подобни реакции от страна на непознати. Докато растеше, неведнъж бе проклинал дълбоките си кафяви очи и къдрите на тъмната си коса над челото. Още съвсем малък бавачката му го беше хванала как се опитва да изскубе дългите си черни мигли пред огледалото на майка си, защото бе решил, че с тях прилича на момиче.
Разказа тази история на Маредид, докато седяха пред огнището в кръчмата "При лебеда" на халба от най-добрата бира на стопанката.
— Болеше ме адски — разказваше той. — Помниш ли Меган?
— Меган ли? Защо?
— Няма как да я помниш наистина. Вече беше заминал с войската на баща си, когато бях на тази възраст. Все едно, Меган беше бавачката ми и тя ми обясни, че миглите ми ще пораснат, но ще бъдат два пъти по-дълги и по-гъсти. И това ме спря!
— Не можеш да промениш това, което Бог е създал. Ти си красавецът в семейството. — Маредид вдигна поглед, забелязал други двама от гвардейците, които приближаваха към масата им. — Хей, Уил! Как си?
— Здрасти, Маред! Кой е твоят приятел?
— Малкият ми братовчед,
— Първи братовчед ли?
— Не съвсем. Баща му и моят баща са първи братовчеди, значи с този тук сме втори братовчеди.
— Все едно, член е на семейството. Още един от Уелс. Е, как се казваш, приятелю?
— Оеуйн ап Маредид ап Тудур ап Горонуи Вихън — отговори му Оуайн.
Настъпи миг на мълчание.
— Как? Това не е име. Чак гърлото ме заболя.
— Това е името ми — сериозно започна Оуайн. — Така разбираш кой съм. "Ап" значи "син на". Също като при шотландците "Мак". И така, аз съм Оуайн, син на Маредид, той пък е син на Тудур…
— А Тудур пък беше син на Горонуи Вихън — завърши вместо него Маредид. — Обясних ти всичко това преди години, Уил, когато мрънкаше за моето име. Гордеем се с потеклото си и с родината си.
— Очевидно. Това тук е Хари, между другото, и той е нов. Уил и Хари. Хубави английски имена. Пък и прости, бих казал. Е, къде е бирата? Още малко и ще умра от жажда.
Новодошлите отидоха да си вземат питие и използваха случая да позакачат и подравнят дъщерята на собственичката, докато пълнеше чашите им от глинена кана.
— Защо името ми толкова много ги забавлява? — обърна се Оуайн на уелски към Маредид.
— Защото са невежи. Ще свикнеш. Нямат лоши намерения, ио за тях сме чужденци. Уморих се да им обяснявам, че сме тук преди тях, че ние сме тези, които говорим стария език на Британия. Не могат да го проумеят. А и не искат да разберат. За тях сме нещо като французите или испанците, като всеки чужденец, който не е англичанин.
— Жалко. Езикът им е много грозен.
— Само не им го казвай — предупреди Маредид. — Най-добре свиквай с тях и се опитай да не си прекалено различен. Така е най-добре.
Уил се върна с халба в ръка и седна до Оуайн.
— Слушай, приятел, няма да се оправя с това твое име. Я пак ми го кажи.
— Оуайн — повтори младежът, след като пое дълбоко дъх.
— Доста глупаво ми се струва — рече Уил. — Оуайн. О…уайн! Уайн (Игра на думи, wine, "уайн" на английски означава и вино)! — Той се опита да имитира доста неуспешно произношението. — Искам да пия вино!
Хари, който седеше срещу тях, се засмя на шегата.
— Най-добре си стой на бира — посъветва го той. — По-просто е.
— Виж, Уил — обади се Маредид, който правеше усилие да не се ядоса. — Викай му Оуен. Достатъчно близко е. Той ще отговаря на това име, не се тревожи.
— Добре де, но Оуен чий?
— Ап Маредид.
— Но това е твоето име — възрази Уил. — Не мога да го наричам така. Объркващо е.
— Ап Тудур тогава.
— Защо не само последната част? Така както ми казваш, все едно плюя или ще повръщам. — Уил се направи, че кашля или плюе доста противно, все едно нещо дразни гърлото му, Хари, който единствен го слушаше внимателно, вече се кикотеше неудържимо.
— Нека го опростим съвсем — рече Маредид, който вече кипеше вътрешно. — Викай му просто Оуен.
— Добре, Оуен — съгласи се Уил. — А как беше онова другото име?