Уолтър Хънгърфърд извади един от листовете пред себе си.
— Предлагам да задържим Елизабет Раймън на досегашната й длъжност. Кралят е в добри ръце с нея. Дойката вече не е нужна и е освободена. Заменихме я с една разумна млада жена — Джоун Астли. Госпожа Раймън ми каза, че имала отлични препоръки, но ще ни струва двайсет паунда на година. Това е сериозна сума. Надявам се жената да оправдае очакванията ни.
— Щом вече е отбит — обади се Хенри Боуфърт, — скоро ще трябва да търсим гувернантка.
— Със сигурност е рано за това — възрази Джон. — Та той е още бебе. По-скоро има нужда майка му да е наблизо.
— Не — намеси се Хъмфри рязко, дори по-остро от очакваното. Мъжете около масата вдигнаха глави. — Не мисля, че това е добра идея. Вижте — той понамали силата на гласа си, трябва да сме предпазливи в това отношение. Не мисли, че е добре да окуражаваме майката да прекарва твърде много време с него.
— Но защо? — попита Джон.
— Французойка е — сви рамене Хъмфри, — което значи, че не може да й се има доверие. Ще се опита да му повлияе. Освен това му говори на френски, а е редно първият му език да е английският. Знаем колко много държеше Хенри на това.
— Имаш основание, предполагам — рече Хенри Боуфърт, — макар да не съм напълно съгласен,
Доловил, че разговорът може да поеме по посока на политика, сър Уолтър реши да насочи вниманието им към по-практични проблеми.
— Разбрах, че един от сериозните въпроси, вълнували покойния ни крал, и това е отразено в завещанието му, са дълговете, които да бъдат платени спешно, ето защо ми се струва, че трябва да сме много предпазливи с разходите. В момента сме с един секретар по-малко и се налага да назначим нов с подходяща подготовка. Няма да ни струва много — може би дванайсет-тринайсет паунда годишно. Има млад човек, когото можем да назначим.
— Не и този грубиян, когото видяхме преди малко, нали?
— За него става дума. Ще разговарям с него утре, разбира се, но мисля, че той ще се справи. Негов братовчед вече работи тук, един от старшите в гвардията. Изглежда свестен човек и препоръча този свой роднина.
— Но той е… уелсец — възрази Хъмфри. — Не може да им се има доверие.
— Не бива да ги мериш с една и съща мярка — обади се Хенри Боуфърт. — Кралят, моят племенник, харесваше уелсците, особено след като успя да ги покори. Хора като Дейви Гам. Помниш ли го, Хъмфри? Мъртъв е, разбира се. Имаше вид на кривогледа коза, но беше много лоялен. Хенри го ръкоположи за рицар на бойното поле. А и уелсците свършиха чудесна работа при Ажанкур. Ти най-добре би трябвало да го знаеш.
— Да, може би — съгласи се Хъмфри с известна неохота. — Много ги бива с лъка.
— Чудесни стрелци с лъкове са — додаде Джон. — Особено тези от Гуент и Гламорган. Всичко е в дървото, което използват…
— Милорди — прекъсна ги сър Уолтър. — Ще ви бъда много благодарен, ако се съгласите да бъде нает още един човек за писар или секретар. Може да не е за дълго, само докато се сложи ред.
— Ще разговаряте с човека, нали, сър Уолтър ? — попита Хъмфри. — И как му беше името? Не ми се видя много сигурен в него! — засмя се той. Сър Уолтър Хънгърфърд също се засмя. — Не каза ли нещо като Тюдор? Оуен Тюдор?
* * *
В детската стая беше почти тъмно. Елизабет Раймън седеше пред запаления огън, откъдето идваше единствената светлина, а на масата пред нея бе поставена купа с овесена каша. Жената се опитваше да нахрани краля на Франция и Англия, който упорито буташе ръката с лъжицата.
— Матрона Астли — извика тя. — Джоун, ела и виж дали ти можеш да го нахраниш. Не разбирам какво му е. В ужасно настроение е.
Щом Джоун Астли влезе в стаята, Елизабет се изправи и отстъпи мястото си пред огъня. Джоун, кръглолика млада жена с едро телосложение, обожаваше бебетата и очевидно умееше да се справи с всичко.
— Мисля, че го мъчат зъби, мадам — рече тя, докато Елизабет й подаваше детето.
Джоун наистина знаеше за проблема, тъй като беше бръкнала в устата му същия следобед. Отвара от кора на бяла върба беше отговорът. Можеше да се закълне в това.
— Хей, мое малко кралче — усмихна се тя и се настани на стола пред огъня. Намести бебето удобно в сгъвката на ръката си. — Я да видя, кого го болят зъбките? А? Сега Джоуни ще ти помогне. — Тя извади от джоба на полата си малко стъклено шише и го разклати добре, преди да свали тапата. Потопи пръст в течността и внимателно я втри в подутите венци на момченцето. След това го залюля леко, за да заспи.
Точно така го видя Катрин за първи път след шест месеца раздяла. Връщайки се в "Уиндзор" след погребението на Хенри, без дори да свали тежката, подгизнала от дъжда вълнена пелерина, тя се запъти заедно с Жаклин към детската стая.