— Трябва да го видя, Жаки — сподели тя. — Нямаш представа откога мечтая за този момент. Променил ли се е много?
— О, да — отвърна Жаклин. — Вече е голямо момче, при това доста тежко. И е силен. Скоро ще навърши година. — Тя спря с ръка на дръжката на вратата и се усмихна широко. — Готова ли си?
Катрин се поколеба за миг, след което се втурна вътре. Нямаше търпение да усети ръцете на своето бебе около врата си, да зърне беззъбата му усмивка. Изненадана от неочакваното посещение, Джоун Астли се опита да се изправи, без да събуди малкия си повереник. Предположи, че новодошлата с херцогинята на Ено е кралицата, но държеше детето и не успя дори да направи реверанс както трябва.
— Не се тревожи, моля те — рече Катрин. — Само ми го дай. Нека да го подържа.
— Внимавайте, милейди — предупреди Джоун и подаде спящото момченце. — Растат му зъби.
— Все едно, искам само да го прегърна.
Бебето отвори очи и при вида на непознатото лице нададе писък. Катрин го притисна до гърдите си, без да съобрази, че грубата тъкан на пелерината й драска нежното лице. Изпод стиснатите й клепачи обилно се стичаха сълзи. Беше положила огромни усилия да се сдържа по време на погребението и само мисълта за срещата с детето й даваше сили да издържи. А ето че бебето се разпищя, щом я видя.
— Моля те, не плачи — умоляваше го тя. — Маман е у дома при теб. Вече всичко ще бъде различно.
— Нека го взема, Ваше Величество — протегна ръце Джоун Астли към ревящия крал. — Не се разстройвайте. Кралят също се разстрои. Моментът е тежък и за него. Нека го подържа, за да го успокоя.
— Не се тревожи, Катрин — опита се да я утеши Жаклин. — Много скоро ще свикне отново с теб.
— Права си — съкрушено въздъхна майката. — Не можех да очаквам, че ще ме познае след толкова време. А и не искам да го разстройвам. Много съжалявам, трябваше да се сетя.
Бебето, нейното бебе, което се мяташе и плачеше в ръцете на бавачката, беше красиво дете с мека, бяла като сметана кожа и кафяви очи. Хенри, помисли си тя. Момчето й имаше очите на баща си. Светла като слама коса покриваше като коприна главата му. Тя наблюдаваше изумена детето, което Джоун се опитваше да успокои. Най-сетне сълзите секнаха и той примигна към трите женски лица, надвесени над него — бавачката, майка му и кръстницата.
— Спря ли най-сетне да реве? — попита току-що влязлата в детската стая Елизабет Раймън. Забеляза Катрин и веднага направи дълбок поклон. — Ваше Величество! Не знаех, че сте се върнали от "Уестминстър". Трябваше да съм тук, за да ви поздравя. Нека Нейно Величество вземе бебето си, Джоун — обърна се тя към Джоун Астли
Джоун се поколеба и погледна неуверено Катрин, която поклати глава.
— По-добре аз да го взема — намеси се Жаклин и протегна ръце към малкия Хенри. — Мен ме познава.
Детето се сгуши в рамото й без никаква съпротива и пъхна палец в устата си. Жаклин погледна братовчедка си над неговата глава.
— Съжалявам, Катрин.
Кралицата затвори очи и само кимна безмълвно. Знаеше, че отвори ли уста да отговори, гласът й ще издаде мъката й. Чувстваше, че е стигнала дъното на своя живот.
* * *
— Съжалявам, че се наложи да идваш втори път. — Сър Уолтър влезе забързано в библиотеката на замъка малко след десет часа на следващата сутрин, стиснал в ръце една от счетоводните си книги. — Седни — посочи той на Оуен една пейка до масата и постави книгата пред него.
— Благодаря ви, сър Уолтър.
— И така, млади човече, твоят братовчед… Мередит, нали?
— Маредид, сир. Маредид ап Оуайн…
— Добре, добре — прекъсна го сър Уолтър. — Той ми каза, че умееш да четеш и владееш умножението до дванайсет. Вярно ли е?
— Точно така, сир.
— Девет по дванайсет е… Колко? — попита сър Уолтър изненадващо.
— Ами… сто и осем — отвърна Оуен след кратък миг на колебание.
— Добре. Това е добре. А езици?
— Уелски, моят роден език. Английски, разбира се. Знам и достатъчно латински, за да разбирам какво се говори в черквата. А, и малко френски.
— Така ли? И къде си получил това добро образование? При монаси, предполагам. В "Уестминстър" може би?
— Не, сър. У дома в Уелс. При монаси — доминиканците в Бангор. Там се научих да пиша и чета, получих и уроци по аритметика. Един от странстващите бардове пък ме научи да сваря на крут (дървен струнен инструмент, свързан предимно с уелската народна музика), а и на метрика също.
— Какво е метрика?
— Правилата, по които се съчиняват стихове на уелски. Бардовете с радост те учат, стига да искаш да знаеш как се прави.