Докато вървеше след Гиймот, херцогът се наслаждаваше на гледката — на слабичката елегантна фигура с тънък кръст и стегнатото делово държане. Вероятно е чудесна прислужничка, помисли си той. Без съмнение би била и чудесна съпруга. Французойките от нейния тип невинаги бяха особено красиви, но той беше установил, че са усърдни, интелигентни, лоялни и в повечето случаи е изненадващо чувство за хумор. Точно такава жена би искал той — никога не би ти кръшнала, нито би те изложила. Но пък и никой никога не го беше питал. Преди много години се чу приказка, че е добре да се ожени за графиня Жаклин, но не беше се стигнало до нещо окончателно. Сега като се замислеше, изпитваше по-скоро облекчение, защото тя беше твърде енергична за вкуса му. Съдейки по темперамента й, беше много по-подходяща за брат му Хъмфри, а и очевидно двамата бяха погълнати един от друг. Джон не вярваше, че скоро ше се ожени. Често се чувстваше доста самотен.
Гиймот спря пред вратата към покоите на Жаклин и почука деликатно.
— Моля. почакайте, Ваша Светлост, ше проверя дали Нейно Величество е тук.
Джон прекоси коридора и седна на перваза на прозореца срещу стаята на Жаклин. Не се наложи да чака дълго. Катрин се появи на вратата и му се усмихна вяло.
— Джон, Гиймот ми каза, че искаш да ме видиш — рече тя. — Надявам се, не си чакал твърде дълго.
— Не, ни най-малко — отговори Джон с топла усмивка и скочи от перваза. Откакто се наложи да прекарат заедно последните няколко ужасни и за двамата месеца, се бе привързал към младата си снаха. Направи му впечатление, че напрежението и скръбта бяха оставили едва забележими бръчки по лицето й. Личеше си, че е плакала.
— Катрин, скъпа моя! Изглеждаш разстроена. Мога ли да направя нещо за теб?
— Не, Джон, благодаря ти. Просто бебето напълно ме е забравило. Трябваше да се досетя, че това ще се случи, след като отсъствах толкова време. Глупаво беше от моя страна да си въобразя, че той ще е същото бебе, което оставих.
— На тази възраст те се променят бързо. Не че имам голям опит с бебетата.
— Така е — едва забележимо се усмихна тя. — Истината е, че аз също нямам кой знае какъв опит. Може би трябваше да настоявам да го взема със себе си във Франция. Нямаше да ме забрави, а и поне баща му щеше да има възможност да го види, преди… Преди да… — Тя прехапа устни.
— Катрин, моля те, не се разстройвай допълнително. Как можеше да знаеш, че Хенри ще умре? Нека ти кажа защо исках да те видя.
Той улови ръката й, пъхна я дружески под лакътя си и я поведе по коридора. Когато стигнаха до библиотеката, Джон отвори вратата и я покани да влезе. Помогна й да се настани удобно пред камината.
— Исках да те осведомя за решенията, които Парламентът взе относно твоето положение — започна усмихнато той. — Ще ти е приятно да узнаеш, че ще получаваш сумата от шест хиляди паунда годишно.
— Струва ми се доста щедро предложение.
— Така е — продължи Джон, — по шест паунда на ден ще се удържат от тази сума за издръжката ти тук, в двореца Уиндзор, докато живееш с краля. Останалите пари, над три хиляди паунда, са за твоите лични нужди — дрехи, обувки, заплатите на личната ти прислуга и разни други разходи.
Катрин не реагира. Не беше мислила за всичко това, приемайки, че нещата ще върнат нормалния си ход и както преди, ще има покрив над главата си и храната ще се появява на масата, както винаги е било.
— Ще наследиш, разбира се, няколко от имотите, които по право се полагат на овдовялата кралица на Англия.
— Но ще продължавам да живея в "Уиндзор", нали? С бебето?
— Да, разбира се. Другите имоти можеш да посещаваш, когато поискаш, но трябва да знаеш, че важните решения относно здравето, образованието и всичко останало, свързано с краля, ще се вземат от вече създаден Кралски съвет. Негов председател е Хъмфри, който ще се грижи за интересите на краля.
— Но аз ще се грижа за него!
— Негова майка си, разбира се — кимна Джон, — но не можеш да свършиш всичко. Точно затова е този съвет. Не се тревожи — додаде той, виждайки колко загрижсно стана лицето й. — Решенията, свързани с краля, ше трябва да бъдат подкрепени от всички членове на Съвета. Така че на теория никой не може да има неправомерно влияние върху него.
Джон знаеше, че ще трябва да поднесе с голямо внимание следващата информация.
— Ти прояви изключителна смелост през последните няколко месеца, но в следващите години ще ти е нужен още по-голям кураж.
— Защо, какво имаш предвид? — сбърчи тя чело.
— Позицията ти в кралския двор се промени, Катрин. Ти продължаваш да си кралица, но вече не си съпругата на краля, а неговата майка, което е съвсем различно. Той е твърде малък, за да се грижи за теб и да те пази така, както би го направил един съпруг. Ето защо, за да бъдеш неговата подкрепа, ще трябва да си наясно с всички възможни заплахи.