Епископът на Уинчестър бързаше за среща, на която се надяваше да наложи позицията си на останалите шестнайсет членове от Съвета, управляващ Англия. Много му се искаше покойният му племенник да не бе така категоричен на смъртчия си одър. Хенри открай време беше удивително упорит, решеше ли нещо. Такъв беше случаят с поста му на кардинал. Когато преди пет години папа Мартин Пети предложи на Боуфърт да стане кардинал, Хенри строго му забрани да приеме, напълно убеден, че понтифът замисля да превземе Английската църква. Двамата имаха сериозно спречкване по този въпрос и едва преди сватбата на Хенри с Катрин успяха да изгладят отношенията си.
Това, което сега тревожеше Боуфърт, бе, че в завещанието си Хенри даваше ясно да се разбере, че след неговата смърт Джон Бедфърд трябва да стане регент във Франция. След като Джон щеше да е твърде често вън от страната, Хъмфри ставаше председател на Съвета, което от своя страна означаваше, че става регент на Англия, на практика крал.
Според Боуфърт далеч по-добре би било, ако Хъмфри замине за Франция, където най-вероятно щяха да го убият. Епископът не беше от хората, които харесваха херцога на Глостър. И какво, за бога, кипеше от гняв той, забързвайки крачка, прави този идиот с графинята от Холандия. Той е истинско бедствие! Не може да си въобразява, че ще направи тази жена своя съпруга. Ще предизвика гнева на Филип Бургундски и ще подложи на риск всичко, за което Хенри работи толкава усилено, би се и дори умря във Франция. Изключително важно беше Филип да остане съюзник на англичаните, но това щеше да е възможно, ако графиня Жаклин остане при съпруга си, херцога на Брабант, колкото и неприятен тип да е той.
Трябваше да повдигне този въпрос пред Съвета днес, макар това да беше изключително трудно с този негов арогантен племенник, заемащ председателското място. Може би се налагаше да започне по-меко и да предложи други, по-убедителни причини да се запазят добрите отношения с Бургундия, вместо изобщо да споменава Жаклин.
Заседанието на Съвета трая през целия ден и към края Хенри Боуфърт беше напълно изтошен. Говори дълго и убедително за това колко важно е да се запазят добрите отношения с херцога на Бургундия, за което впрегна всичките си умения и таланти.
Следобед Съветът гласува някои незначителни промени в своята структура. След продължителни дебати членовете решиха, че ще е благоразумно, с оглед обстоятелствата, председателството на херцога на Глостър да бъде номинално, вместо абсолютно. С напредването на деня светлината намаля и се наложи да се поставят свещи в центъра на дългата маса, докато приключат най-сетне заседанието. Напълно демократично се реши от тук нататък титлата на херцога да бъде "протектор", вместо "регент".
Глостър беше бесен. За него беше пределно ясно, че загубата на власт в Съвета означава и загуба на правата му да управлява държавата. Направи всичко възможно да си спомни как се стигна до това да бъдат намалени правомощията му, но единственото, за което се сети, беше една забележка на коварния му чичо, която повлия на решението на Съвета.
Хъмфри Глостър никога не бе харесвал особено Хенри Боуфърт, но сега вече го намрази.
Глава 11
Дворецът "Уиндзор", декември 1422 г.
Жаклин търсеше братовчедка си, докато най-сетне не чу от детската стая да се носи много приятен глас, който пееше съвсем вярно и с очевиден френски акцент. Завари Катрия, облечена изцяло в бяло, знак за нейния траур, да коленичи на пода до сина си и да нарежда едно върху друго разноцветни дървени кубчета.
Мостът в Лондон се разби, се разби, се разби!
Мостът в Лондон се разби пред очите ни!
Как ли ще го построим, построим,
как ли ще го построим — чисто нов и невредим!
— О, Хенри, почти го бях построила!
Кралят с огромно удоволствие и весел кикот беше блъснал кубчетата.
Жаклин изчака малко, преди да се обади:
— Катрин, знаеш ли какъв ден е днес?
— Събота, нали? Цял ден. Утре е неделя.
— Имаш ли планове за утре?
— Ще ходя на черква, разбира се, но сутринта. Не планирам нищо по-специално.
— Едва ли си забравила, че утре е първият рожден ден на моя кръщелник. Мислех си, че можем да отпразнуваме този факт.
— Помня, разбира се — отвърна Катрин и седна на земята, докато кралят блъскаше по кубчетата с друго кубче. — Знам, че утре е шести декември — повиши тя глас, за да надвика шума от играта на момченцето. — Но, Жаки, денят е неделя, а и всички са в траур, не е редно.
— Детето не го знае! Минаха три месеца от смъртта на Хенри и цял месец от погребението му. Защо да не направим едно тихо малко тържество? Хайде, Катрин, нищо лошо не правим. Малко следобедно тържество по случай рождения му ден в тесен кръг, с няколко деца.