— Той няма малки приятели.
— Може да поканим графинята на Уестморланд, която да доведе племенника си, херцога на Йорк. А и синът на граф Ормонд, Джеймс, и малкият Томас Рус.
Катрин не можеше да се реши.
— Те всички са с няколко години по-големи.
— Няма значение — развълнувано я убеждаваше Жаклин. — Хенри има нужда от деца, с които да играе. Може да поканим и Едмънд Боуфърт. Виждала съм колко харесва Хенри. На сестра му Джоун пък й е време да свиква с деца, ако иска да се омъжи за Джеймс от Шотландия и да го дари с наследник на трона. Време е да започне да се упражнява.
Катрин се изправи.
— Добре, да го направим! — усмихна се тя. Изведнъж й се дощя да има малко импровизирано тържество на следващия ден само с няколко деца и възрастни в детската стая. Жаклин беше права, хубаво беше да се отбележи първият рожден ден на Хенри, толкова важна дата в младия му живот.
Повикан беше Антон, за да се консултират за храната, с която да почерпят гостите — медени кексчета и джинджифилови бисквити за децата, апетитни хапки за възрастните и накиснати във вино с подправки фурми. Тържеството щеше да е съвсем скромно, а и нямаше никакво време за приготовления.
Преди да предаде бебето на грижите на Джоун Астли, Катрин я помоли да намери Елизабет Раймън, за да й съобщи за плановете на следващия ден. Очакваше неодобрението й, естествено, но вече й беше все едно. В крайна сметка тя беше кралицата и нямаше да позволи онази жена да й диктува какво е редно и какво не. А тя бездруго не одобряваше нищо, което Катрин се опитваше да прави в детската стая. Посрещаше всичките й действия със съчувствена усмивка и доста неумело прикриваше презрението си, макар да не си позволяваше да критикува открито кралицата, След това Катрин отиде да търси Трите Жо-Жо, за да ги включи в написването и разнасянето на поканите. Проблемът беше в това, че голяма част от прислугата бе в почивка и Джоана Траутбек започна да търси хора, които да разнесат поканите, докато Джоана Белнап пък обикаляше да намери достатъчно писари и секретари, които да ги напишат. Белнап се върна с писар и двама секретари, а Траутбек откри трима куриери в конюшните да играят карти с конярите. Те всички внимателно изслушаха наставленията на Жаклин какво се очаква от тях.
Всички, с изключение на Оуен Тюдор, който се беше зазяпал в обстановката. За първи път влизаше в нечии покои в замъка "Уиндзор" и не можеше да откъсне очи от разкошните гоблени и картините по стените. Подът беше покрит не със стъбла на папур или ароматни треви, а с дебел вълнен килим със сложни шарки. Трябва да е донесен от някой от кръстоносните походи на Изток, помисли си той. Толкова е красив.
— И така, това е всичко. Записахте ли? — попита Жаклин. Всички бяха записали, с изключение на Оуен, но той не посмя да си признае. Щеше да препише по-късно от приятеля си Гилбърт, с когото деляха маса и мастилница в библиотеката. Все пак кимна с останалите, след като ги освободиха.
В момента, когато напускаха стаята, Гилбърт смушка Оуен в ребрата.
— Кралицата — процеди той.
Двамата отстъпиха назад и се поклониха ниско, за да направят път на Катрин, която се връщаше, стиснала устни след неприятната среща с Елизабет Раймън.
Оуен успя да долови единствено свистенето на бялата рокля и лекия аромат на лавандула. Опита се да хвърли един поглед, но не видя нищо друго освен изправения гръб на стройна млада жена с руса, навита около главата коса. Не беше толкова висока, колкото си беше представял, но със сигурност се движеше грациозно. Значи това беше кралица Катрин.
* * *
Херцозите на Глостър и Бедфърд се наслаждаваха искрено на рядката възможност да прекарат вечерта само двамата в двореца "Уестминстър". Щяха да нощуват тук, преди да тръгнат за "Уиндзор" на следващата сутрин.
За Глостър това беше добра възможност да сподели с брат си какво мисли за Катрин. На Бедфърд, вече у дома заради приближаващите коледни празници, пък се удаваше възможност да поговорят за проблемите с Филип Буртундски. Той лично бе убеден, че оставането на Филип на страната на англичаните е жизнено необходимо, за да се запази мирът с Франция.
Двамата братя се насладиха на превъзходна вечеря, а в гарафата имаше предостатъчно от искрящото вино с рубинен цвят. Хъмфри вдигна гарафата над две празни чаши.
— Ще ми правиш ли компания?
Джон кимна с усмивка. Известно бе колко обичаше брат му бургундското вино и това беше чудесна възможност да подхване разговора, който си беше наумил.
— Ще бъде жалко наистина, ако се наложи да се лишим от това удоволствие — рече той и пое чашата, която Хъмфри му подаде.