— И защо?
— Тревожа се от поведението на Филип Буртундски. Разбрах, че е отказал поканата да се присъедини към Ордена на жартиерата тази година.
— Така е. Малцина биха го направили.
— Именно — съгласи се Джон. — Това е обида към краля на Англия. Най-неприятно е, че не дойде за погребението на Хенри. Не би трябвало да го затрудни кой знае колко. Беше си проява на нелоялност. Можеше да го съчетае с посещение на новия суверен, младия ни племенник. Дано не предпочита да е лоялен към Шарл.
— Дано не е така. Обясни ли отсъствието си?
— Не. Поне аз не съм чул.
— Със сигурност вгорчава живота на горката ми Жаклин — отбеляза Хъмфри.
Джон се стегна. Неприятната тема за връзката на Хъмфри с Жаклин бе засегната по-рано, отколкото очакваше.
— В какъв смисъл?
— Отказва категорично да обсъжда по какъвто и да начин въпроса за анулирането на брака й с онзи дребен мръсник херцога на Брабант.
— Едва ли очакваш да е готов на подобно нещо. Това би изложило на риск личните му интереси. Но той е опасен, Хъмфри. А опиташ ли се да се ожениш за Жаклин, нещата може да станат много грозни.
— Благодаря за предупреждението, братко — рече Хъмфри. — И все пак ще действам, както намеря за добре. Бъди спокоен.
— Просто помисли, преди да предприемеш каквото и да било — сбърчи чело Джон. — Не е разумно да дразним Филип. Ще бъде катастрофа за бъдещето на малкия Хенри.
— Като стана дума — побърза да смени темата Хъмфри, — исках да поговорим за кралицата. Мислиш ли, че ще пожелае да се върне във Франция сега, когато Хенри го няма?
— Защо й е да се връща?
— Изабел го направи.
— За сестрата на Катрин ли говориш? — повдигна вежди Джон.
Хъмфри кимна в знак на потвърждение.
— Тя беше дете — продължи Джон. — Едва на седем я омъжиха за Ричард и на единайсет вече беше вдовица, така че нямаше какво да я задържа тук. Катрин е на двайсет и една и има своя син Хенри. Сигурно е склонна да остане дори само заради него. Много е привързана към детето.
— Ами ако поиска да се омъжи отново?
Джон не се изненада, че Хъмфри повдигна темата за бъдещето на Катрин, но според него беше малко рано за това. Тя все още скърбеше много. Надали ще бърза да сключи следващ брак.
— След време може и това да се случи — замислено отговори той, — но докато е все още в траур, не вярвам да започне да се държи като улична котка. За бога, Хъмфри, тя е кралицата все пак!
— Така е, но в същото време е дяволски привлекателна вдовица. Няма да скърби вечно. А и си спомням как Хенри се хвалеше, че му се нахвърля веднага щом затвори вратата на спалнята им. Малко прекалено ми се струва за една принцеса. Но какво искаш, каквато майката, такава и дъщерята. Според мнозина кралица Изабо била най-аристократичната мръсница в Европа. Блудница с корона. Все едно, Хенри твърдеше, че Катрин никога не му отказвала, а познавайки Хенри, сигурно не е пропускал.
— Хъмфри! — възмутено възкликна Джон.
Брат му открай време беше склонен да се изразява вулгарно, когато останеха насаме, но направо не беше за вярване, че сипе подобни коментари за една млада жена, към която Джон бе започнал да се отнася с възхищение през последните няколко толкова трудни месеци.
Брат му обаче вече беше захапал темата.
— Помисли си само. Тя е млада, здрава и от съпруга й знам, че с наслада се отдава на креватната гимнастика. Ще й е трудно да се въздържа. Ще бъде истинска катастрофа, ако си намери неподходящ любовник.
— Не я познаваш — отговори Джон, припомняйки си кошмарното им пътуване във Франция до Кале с ковчега на Хенри. — Прекарах в нейната компания последните месеци и съм убеден, че е била предана на Хенри, докато беше жив, а сега е не по-малко отдадена на сина си. Бъди сигурен, че никога няма да се държи неподходящо. Това е последното, което очаквам от нея.
— Времето ще покаже — сви рамене Хъмфри. — Въпрос на време е да разберем.
* * *
Медените кексчета на Антон изчезнаха бързо от масата, възрастните също почти веднага приключиха с хапките, а четирите кани с вино вече стояха празни на масата. Катрин беше опряла краля на Франция и Англия на хълбока си и му подаваше джинджифилова бисквита с формата на човече. Момченцето стискаше бисквитата с две ръце, не ядеше, а оглеждаше с широко отворени очи хората, които се движеха около него, играеха на въпроси и отговори, бърбореха и се смееха. В единия ъгъл на стаята бе поставена люлка за най-малките, а на друга ниска маса бяха оставени настолни игри. Младият Едмънд Боуфърт поглъщаше за трети път порция от фурмите, накиснати във вино с подправки, когато Катрин усети, че докосва лакътя й.