— Ваше Величество! Този тук безпокои ли ви? — попита той.
— Не. Не… — заекна Катрин. — Играем на криеница. — Лицето й пламна от смущение. — Бях се скрила в този шкаф… Едмънд ме откри и ми помогна да изляза…
— На криеница, значи. — Лицето на Хъмфри гореше. Той се обърна към брат си: — Джон, не ти ли казах?
— Сигурен съм, че всичко е съвсем невинно — възрази спокойно Джон.
— А ти какво правиш тук, млади човече? — обърна се Глостър към Едмънд.
— Ами… И аз участвам в играта на криеница. — Още докато произнасяше думите, младежът усети колко глупаво звучи. Можеше и да измисли нещо по-подходящо, ако беше трезвен.
— На криеница? В неделя? Що за липса на уважение към такъв ден…
— Милорд — прекъсна го Катрин, изправена вече в цял ръст, но Глостър и така беше чувствително по-висок от нея. — Много ви моля да внимавате с думите си. Това са най-невинни детски игри. Днес е рожденият ден на бебето, ето защо организирахме малко тържество за него, нищо повече.
— Разбирам — с леден глас рече Глостър. — И вие може би смятате, че е прилично да празнувате рождения ден на Негово Величество краля, като си играете на криеница в шкафа с един мъж?
— Как смеете да отправяте подобни обвинения! — Сега вече освен разтревожена Катрин беше страшно ядосана, но гневът на Глостър съвсем не беше преминал. Тя хвърли безпомощно поглед към Джон Бедфърд, който стоеше зад брат си и й намигна за нейно облекчение, след което застана между двамата.
— Така се играе на криеница, Хъмфри — рече той. — Би трябвало да си спомняш. Самият ти си играл достатъчно пъти преди години.
— Но не и в неделя — промърмори упорито брат му. — И със сигурност не, когато дворът е в траур.
Катрин погледна бялата си жалейна дреха, чийто корсаж бе покрит със следи от лепкавата джинджифилова бисквита. Cъбрала цялото останало й достойнство, тя изпъна гръб, завъртя се на пета и се отправи към детската стая, последвана от смутения Едмънд Боуфърт.
— Опитай се да не си толкова строг към нея — сложи длан върху ръкава на брат си Джон Бедфърд. — Ти сам вчера каза, че е млада, а и все пак днес е рожденият ден на момчето. Да не говорим, че днес е и денят на свети Николас, ден също на децата. Би трябвало да играят, да си разменят подаръци. Такава е традицията.
— Тя трябва да се научи да се въздържа — промърмори Глостър. — В противен случай никога няма да стане добра майка на краля. Чакай само да видиш какво ще се случи!
Ръцете на Катрин трепереха. Глостър я бе последвал в детската стая, където Жаклин, все още върху пейката, окуражаваше на висок глас възрастни и деца.
— Жаклин — изрева той. — Слизай оттам! Какво си мислиш, че правиш?
— Стига, Хъмфри — подхвърли Жаклин небрежно. — Играем на криеница, нищо повече. Много е забавно.
— Забавните неща не се правят в неделя. Слизай от там, за бога! Имай малко приличие. Какъв пример даваш на децата?
Джон Бедфърд видя, че Катрин седи в ъгъла на стаята и старателно чисти плата на роклята си.
— Много съжалявам, Джон, толкова много съжалявам — повтаряше тя, клатейки глава.
— Катрин, моля те, недей! Не се измъчвай още повече. Нищо лошо не си направила.
— Напротив. Не зачетох смъртта на съпруга си. Брат ти никога няма да ми прости.
— Няма нищо за прощаване. Не обръщай внимание на Хъмфри. Не знам какво му става. Предполагам, напрегнат е, защото много иска да се ожени за Жаклин, а не му разрешават.
— Дано да си прав — поклати глава Катрин безпомощно.
— Разбира се, че съм прав. Мисля, че гостите си тръгват. Няма що, Хъмфри съсипа атмосферата. Сигурен съм, че ще ти се извини, когато дойде на себе си. Защо не отидеш да измиеш лицето си и да смениш роклята. Ще видиш, че ще се почувстваш по-добре. Ще се сбогувам с всички от твое име. Ще ги изпратя и ще им благодаря за посещението. Къде е прислужничката ти?
Гиймот беше чула края на разправията, разтревожи се за господарката си и бързо я поведе в нейните покои. Там беше тихо и след като изми лицето си и облече чиста рокля, Катрин я помоли да вчеше косата й, нещо, което винаги й действаше успокояващо и отпускащо.
Най-сетне, почувствала се достатъчно спокойна, тя се върна в детската стая, където я чакаше голяма изненада. Помещението изглеждаше така, все едно през него беше минал ураган — остатъци от храна, празни и полупразни чинии, празни кани и чаши за вино. Всичко беше изоставено, с изключение на масата в центъра. Негово кралско Величество кралят на Англия и Франция седеше във високата си люлка. Наведен над него, уловил малката ръка, висок тъмнокос мъж, в момента с гръб към нея, броеше пръстите на детето един по един за очевидно голямо удоволствие и на двамата.