Modryb у fawd,
Bys yr uwd,
Pen y cogwr,
Die y Peipar…
— Jolie cwt bach — довърши тя вместо мъжа с широко отворени очи и почти разплакана от умиление.
Детето викаше възторжено.
— Ваше Величество! — сепнато се обърна мъжът.
Катрин не сваляше очи от човека, който се поклони ниско, загледана в тъмната къдрава коса, топлите кафяви очи и широката чувствена уста.
— Кой сте вие? — попита тя.
— Оауйн ап Маредид ап Тудур ап Горонуи Вихън, госпожо — рече той и се усмихна обезоръжаващо. — Тук обаче съм известен като Оуен Тюдор.
Гледаха се в продължение на един дълъг момент.
— Jolie cwt bach — повтори тя отново. — Откъде го знаете?
— Това е популярно детско стихче с имената на пръстите, Ваше Величество. Всички деца в Уелс го знаят.
— Да, Уелс. Съпругът ми кралят ми говореше за това. От Уелс ли сте?
— Имам тази чест, милейди — поклони се той, без да сваля очи от нея.
— А ще ми покажете ли тази игра? Бих искала моят син да я научи. В крайна сметка той е принц на Уелс.
Усмивката на Оуен поохладня малко. Ако тя знаеше само колко мрази той да чува тази титла във връзка с наследника на английския трон. Но как можеше една французойка да знае, че само той мразеше това, а и целият народ на Уелс, който се бе борил за свободата си, воден от Оауйн Глиндур, мъжа с далеч по-голямо право да се нарече принц на Уелс от който и да било английски монарх.
Оуен не само не искаше да загуби работата си, но и нямаше желание да нарани чувствата й. Беше чул за тежките й загуби последните няколко месеца — сестра й, съпруга й и баща й. Горката жена, мислеше си той, обзет от странно желание да я защитава.
— Ако това е желанието ви, Ваше Величество, за мен ще е чест да науча краля на тази игра. Може би когато поотрасне малко и има поне няколко думи в речника си.
Катрин му се усмихна в отговор и извади бебето от люлката.
— Ще го объркате с нови думи от друг език тъкмо когато започне да учи първите си английски думи.
— И френски, разбира се.
— Не — отвърна Катрин някак прибързано. — Почти никакъв френски. Това не е… как да кажа… не е препоръчително.
— Така ли? — повдигна вежди Оуен. — В такъв случай мога да ви уверя, милейди, че никой няма да го окуражи да учи уелски. Той е древен и красив език, но в английския двор го смятат за много груб.
Джоун Астли влетя през отворената врата на стаята.
— О, Ваше Величество, толкова се радвам, че сте тук. Мислех, че бебето е с графиня Жаклин, но току-що я видях с херцога, а тя пък мислела, че детето е с мен.
— Не се тревожи, Джоун. Негово Величество е добре. Учи една игра с пръстчета на уелски с този господин. — Тя се обърна към Оуен. — Прощавайте, как казахте, че е името ви?
— Оуен, госпожо, Оуен Тюдор.
— Оуен Тюдор — повтори Катрин. — Благодаря ви, мастър Тюдор. Както споменахте, кралят ще трябва да порасне малко, преди да усвои стихчето, но все пак искам да го научите.
— За мен ще бъде чест, Ваше Величество.
Катрин подаде детето на Джоун Астли и Оуен се поклони ниско, докато тя напускаше стаята. Когато се изправи, той изгледа фигурата й и отново изпита необяснимото дори за самия него желание да я покровителства.
Глава 12
Англия, Коледа 1422 г.
Кичести клони зеленика украсяваха голямата зала на замъка "Уиндзор", а над вратите дискретно висеше имел. Големият коледен пън тлееше и бавно се превръщаше в пепел в огнището; поради скорошната смърт на краля пиршеството щеше да е съвсем скромно. Въпреки това Антон се беше разпоредил в кухнята на замъка да бъдат опечени гъски, лебеди, пилета, глиган и прасета сукалчета, за да бъдат задоволени вкусовете на всички от кралското семейство и гостите.
Дворът все още бе в траур, тъй че Оуен и приятелят му Гилбърт често с радост заменяха мрачната атмосфера на замъка с далеч по-жизненото обкръжение на "Лебеда", кръчмата, където все по-често търсеха Оуен и неговия крут за съпровод на дрезгавите весели песни. Гилбърт, който се оказа неочаквано добър в акомпанимента на барабани, бе изумен от уменията на Оуен да свири на странния уелски инструмент, какъвто виждаше за първи път, но пък харесваше звука, особено когато Оуен прокарваше лъка по струните. Много скоро разбраха, че докато са готови да свирят на пеещите, няма да се налага да плащат бирата си, ако ще да стоят в кръчмата цяла вечер.
— Туй е животът — отбелязваше Гилбърт на своя диалект.
— Прав си — съгласяваше се Оуен. — Но да знаеш, че ако не започнеш да спазваш правилния ритъм, ще спрат да ти плащат бирата. Внимавай! Забави темпото.