— Така си е. Само да допия тази халба. — Гилбърт пресуши високата чаша и шумно я тупна на масата. — Хайде, Оуен, давай следващата песен.
— Коя да бъде?
— "Легло на блудница".
Оуен се ухили широко.
— Коя, коя?
— О, не! Прощавай! "За мойта ранобудница" — вече по-внимателно произнесе Гилбърт. Клепачите му обаче всеки миг щяха да се затворят.
Оуен избухна в смях.
— Хайде, пияни приятелю, давай "Легло на блудница".
Вече бяха към края на песента, когато в кръчмата влезе Маредид с група от кралската гвардия. При познатия звук на уелския крут той с радост забеляза, че по-младият му братовчед е изпълнителят, който акомпанира на нестройния хор на публиката. Маредид отдавна беше разбрал, че англичаните никакви ги няма в пеенето. Той си проправи път през тълпата и стигна до Оуен и Гилбърт в момента, в който свършиха песента.
— Закъсня тази вечер — рече Оуен, опитвайки се да надвика шума наоколо.
Маредид само сви рамене. Беше дошъл с новина за братовчед си, но реши да почака, докато Оуен и Гилбърт вече не са център на вниманието. Огледа се за място и откри една пейка недалеч от огъня.
Гилбърт пръв се предаде. С тежка въздишка се стовари до Маредид.
— Не мога повече — рече той. — Остарявам.
— На двайсет и шест? Глупости! — изсумтя Маредид. — Гледай какво става, щом стигнеш моите години! Просто си пийнал повече.
Гилбърт кимна, подпирайки лакти на масата. След минута главата му вече беше върху ръцете и той спеше.
Оуен трябваше сам да изкара "Враждата между зелениката и имела" и едва тогава певците го пуснаха да си почине, но не и преди да го потупат по гърба и да му налеят още бира. Той клатеше усмихнато глава, пробивайки си път към братовчед си и заспалия дълбоко Гилбърт.
— Как е той?
— Спи. Твърди, че вече е стар за това.
— Ами, само с три години е по-голям от мен.
— Де да можех да съм отново на двайсет и три — въздъхна Маредид. — Вярвам, че горкият Гилбърт ще се съгласи с мен.
— Със сигурност щеше да го направи, ако не беше толкова пиян — отвърна Оуен. Какви са новините от гвардията?
— Може да е само слух, но вероятно някои от нас скоро ще тръгнат към Холандия — сподели Маредид. — Така се говори поне. Няма нищо официално.
— И защо Холандия?
— Херцогът на Глостър събира армия за там. Става дума за земите на графиня Жаклин, доколкото разбрах.
— Какво го засяга това? Защо ще напада Холандия?
— Много даже го засяга — рече Маредид и обърса пяната от устата си с опакото на ръката. — Май иска да се жени за нея.
— Глостър за графиня Жаклин ли? Но тя нали е омъжена?
— Очевидно вече не е. Анулирали са брака й.
— Кралицата дали знае?
— Кралицата ли? Защо те интересува дали знае?
— Ами… — започна колебливо Оуен. — Като че ли не е много наясно какво става в двора. Останах с това впечатление, когато говорих с нея.
— Че кога успя да говориш с нея? С кралицата? Божичко! Всичко ми е ясно вече.
— Видя ми се много симпатична — заяви Оуен.
— Обзалагам се, че е — засмя се Маредид. — Но не си прави труда да казваш на новата си приятелка кралицата за това. Тя със сигурност ще е разбрала. Всеки знае вече.
* * *
Ала кралицата нищо не знаеше. Жаклин не беше споделила с Катрин тази новина, защото Хъмфри ясно бе дал да се разбере, че това изобщо не влиза в работата на снаха му, и предупреди Жаклин да го пази в тайна от нея. Сега Катрин е вдовица, посочи той, затова може да е опасна. Няма съпруг, който да ангажира мислите й, за бебето се грижат добре, така че няма нужда от нейното мнение. Разполага с време и може да й хрумне да мисли за политически машинации. Майка й беше добре известна с тази си дейност и бе логично дъщерята да прилича на нея. Знаеше се също така, че тя не признава властта на папата от Авиньон и е възможно да се намеси и да осуети плановете им.
Жаклин най-сетне бе получила разрешение да се омъжи за Хъмфри и пет пари не даваше кой от папите е анулирал брака й. Тя четеше отново и отново пергамента и притискаше страстно папския печат до устните си. В ръцете си държеше писменото съгласие на папа Бенедикт да бъде анулиран бракът й с херцога на Брабант, базиращо се на клетвената й декларация, че бракът е бил фиктивен и никога не е консумиран. Слава Богу! Най-сетне! Беше го чела стотици пъти. Знаеше го наизуст, но не можеше да се спре да го препрочита. Толкова много месеци се беше надявала, молила, правила бе комбинации и планове и ето че най-накрая заветният документ беше в ръцете й, донесен от папски пратеник направо от Авиньон.
Не можеше да си позволи да рискува нещо да се обърка, дори това да означава да започне да страни от Катрин, за да не се издаде по някакъв начин, още повече че имаха една и съща шивачка. Покупката на топче бяла коприна бе надлежно вписана в счетоводната книга за гардероба й, а срещу сумата беше отбелязано, че платът е необходим за тържествената служба по случай празника на Ордена на жартиерата. Дори Катрин да видеше записа, Жаклин разполагаше с благовидно обяснение.