Катрин прие естествено факта, че братовчедка й ще отсъства от двора за няколко седмици преди Великден, защото Жаклин винаги бе казвала, че Хъмфри иска да я заведе да се запознае с неговия скъп приятел абат Джон Уетамстед в Сейнт Олбанс.
Жаклин много се вълнуваше, че ще бъде посрещната в Сейнт Олбанс като херцогиня Глостър. Посещението почти изтри от съзнанието й тайната церемония, при която съвсем наскоро беше омъжена за Хъмфри. Беше си мечтала това да се случи в голямата катедрала в Кентърбъри и службата да се води от архиепископ Хенри Чичли, но Хъмфри беше на друго мнение. Не искаше да губи време и средства в организирането на луксозна сватба в катедрала, все едно какво бе желанието на Жаклин. Вълнуваше го единствено как да стане час по-скоро херцог на Холандия, Зейланд и Ено.
* * *
За първи път Катрин научи за сватбата един следобед през април, когато Елизабет Раймън влезе в детската стая. Кралят седеше на коляното на майка си, тя го люлееше в ритъма на известна детска песничка:
Бее, бее, черна овчице, вълна имаш ли?
Как да нямам, господине, цели три торби.
Една за господаря, едно за господарката,
и една за момченцето от къщата с арката.
В този момент Джоун Астли вече пееше с тях и момченцето се смееше високо.
— Милейди — повиши глас Елизабет Раймън, за да я чуят. — Трябва да ви предам съобщение! Негова Светлост херцог Бедфърд иска да ви види спешно.
Катрин целуна чудесното си момченце по връхчето на носа и го подаде на Джоун Астли.
— Няма да се бавя, мъниче — обеща му тя, изправи се и приглади с длан полата си. — Благодаря, госпожо Раймън. Къде е Негова Светлост?
Бяха поканили Джон Бедфърд в покоите й и когато Катрин влезе, Гиймот тъкмо слагаше пред него чаша вино.
— Ваше Величество! Катрин, скъпа — изправи се той и се поклони ниско над подадената му ръка. — Благодаря ти, че ме прие, и се извинявам, че поисках аудиенция по този начин, но трябва спешно да говоря с теб.
— За средствата, които ми се отпускат ли?
— Не, те си остават така, както ги гласува Съветът. Достатъчно са нали? Ако имаш нужда от допълнителни, мога да поискам увеличение.
— Няма нужда, предостатъчно са и съм много благодарна. За какво тогава…
— Брат ми Хъмфри — започна той — и братовчедка ти Жаклин…
— Добре ли са? Да не им се е случило нещо?
— Да, добре са. — След миг мълчание продължи: — Те се ожениха.
— Моля? Оженили са се? — Катрин беше поразена. — Не е възможно! Имат ли разрешение?
— Получили са разрешение от папата в Авиньон. Решили са, че папа Бенедикт е достатъчно авторитетен, за да анулира брака на Жаклин с херцога на Брабант.
— Но Бенедикт не е папа. Папа Мартин в Рим е единственият папа. Бенедикт няма подобно право!
— Така е — съгласи се Джон, — но много зависи от това на коя страна след разделението на Римската църква си. Съгласен съм с теб, но Хъмфри и Жаклин вярват, че папа Бенедикт има право да произнесе анулиране на нейния брак. Оженили са се преди няколко седмици, преди посещението в Сейнт Олбанс.
Катрин се ужасяваше от отговора на следващия си въпрос.
— Братовчед ми Филип знае ли?
— Да. О, да, знае. И очевидно е бесен. Предизвикал е Хъмфри на дуел. А Хъмфри е достатъчно луда глава, за да приеме. Ще се избият.
— О, Mon Dieu! — Катрин стана и започна да крачи неспокойно напред-назад, давайки си сметка за сериозността на положението. — Предвиждам неприятности.
— Чакат ни големи неприятности. Не виждам изход. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Ами… Не знам. От теб зависи. В крайна сметка ти си единствената, която познава всички в този конфликт. Познаваш ги истински, искам да кажа. Мислиш ли, че можеш да направиш нещо? Дано се вслушат в думите ти.
— А може и да не се вслушат!
Катрин се отпусна на една от пейките до стената. Какво да направи! Откъде да започне? Хъмфри със сигурност нямаше да я чуе. Убедена беше. Жаклин пък ще приеме всичко, което Хъмфри поиска от нея. Ситуацията изискваше прекалено бърза намеса, за да има време тя да замине за Франция за лична среща с Филип, а той пък нямаше да се съгласи да дойде в Англия, още по-сигурно бе, че няма дори да изслуша аргументите на една жена.
Нямаше значение на коя страна след схизмата в Църквата стоеше Филип, защото от политическа гледна точка той винаги щеше да е на страната на онзи папа, който отказва да разреши анулиране на брака на Жаклин. В негов интерес беше Жаклин да остане съпруга на херцога на Брабант. И щеше да направи всичко възможно, за да запази своето наследство. Със сигурност щеше да оспори решението на папата в Авиньон.