— Добър ден, Ваше Величество — обади се Оуен, след като се изправиха.
Кралицата погледна към тях и лицето й светна.
— Добър ден, мастър Тюдор — отговори тя. — Надявам се да сте добре.
— Да, госпожо, благодаря ви.
Гилбърт гледаше изумено своя приятел. Кралицата знаеше името му.
Глава 13
Англия, лятото 1423 г.
Когато се връщаше назад в спомените си, Катрин си мислеше за лятото в "Уиндзор", за дългите златни слънчеви дни, като с всеки следващ се чувстваше все по-силна и по-спокойна да посреща живота си на вдовица. Когато не беше с детето си, тя преоткриваше удоволствието от музиката, свиреше на арфа, учеше нови песни. Сега те бяха по-тъжни — песни за копнеж, за любов и самота и тя ги изпълняваше с чувство, припомняйки си как двамата с Хенри с радост пееха заедно.
Сега малкият Хенри растеше като щастливо, здраво дете, изпълнено с любопитство към света наоколо, научаваше по нещо ново всеки ден. В началото на годината Съветът назначи Ричард Бийчъм, високоуважавания граф на Уорик, за наставник, отговарящ за образованието на младия крал. Катрин беше много щастлива от този избор, макар да не забравяше съвета на Джон Боуфърт и прекарваше колкото може повече време с малкото си момче — грижеше се за него, хранеше го, играеше с него, учеше го на различни игри и го гледаше как расте. Кралят беше вече на година и половина и уловен за ръката на майка си, стъпваше съвсем добре.
Едмънд Боуфърт ги наблюдава доста време отдалеч. Майка и син вървяха сами, необезпокоявани от стража или бавачки. Движеха се бавно, хванати за ръка, под топлите лъчи на слънцето, в пълната безопасност на вътрешния двор на замъка. Тя очевидно внимаваше къде стъпва момченцето, за да не падне, а то се движеше до нея като възрастен и само от време на време вдигаше поглед, за да се увери в нейното одобрение. Сърцето на Едмънд направо се топеше от умиление. Така и не беше преодолял напълно неудобството си след онзи инцидент с шкафа преди шест месеца, по време на първия рожден ден на краля. Всеки път когато се сетеше за този ден, лицето му пламваше от смущение, макар никой да не споменаваше случката. Работата бе там, че онова, което той тогава изтърси, без много да мисли, беше самата истина. Беше пет години по-млад от нея, но наистина не беше вече дете и изпитваше към своята кралица чувства, твърде различни от тези на малко момче.
— Едмънд! — повика го Катрин, щом го забеляза. — Върнал си се от Франция. Много ми е приятно да те видя. Нека да намерим сянка, за да си поприказваме. Доста време отсъства.
— Около осем седмици, Ваше Величество. Късно снощи се прибрахме в "Уиндзор". Приятно ми е да ви видя отново. Изглеждате добре.
— И така се чувствам, благодаря ти. Погледни само краля! Виж как хубаво ходи вече! Пораснал е, нали? — Тя се наведе и вдигна момченцето, подпирайки го на хълбока си. — Избягахме от бавачките, Едмънд. Рядко намираме време да останем сами, нали, Хенри?
Засмукало палеца си, детето наблюдаваше сериозно Едмънд. докато той и майка му сядаха на пейка до една от стените.
— Хайде, Едмънд, разкажи ми за херцог Бедфърд и новата херцогиня.
Едмънд, сестра му Джоун и майка им бяха ходили в Париж за сватбата на Джон Бедфърд с Ан Бургундска — доста набързо организирана сватба, но техният съюз успя да поукроти брата на младоженката. Вече не се говореше за дуел с Хъмфри и всички дишаха малко по-спокойно.
— Херцогът и херцогинята са добре, милейди, и всички на тази сватба бяха весели — отговори Едмънд. — Майка ми отбеляза, че никога не е виждала толкова много усмихнати лица на едно място.
— Кога точно беше церемонията?
— На тринайсети май в Троа, в черквата "Сен Жан о Маршс".
— Колко хубаво — широко се усмихна Катрин. — Там се оженихме с бащата на Хенри точно три години преди тях. Искрено се надявам да са щастливи. Сигурна съм, че ще е така. Ан е чудесна и много се привързах към Джон, откакто стана мой зет.
— Добре че ми напомнихте, замалко да забравя. Херцогът ви изпрати специални поздрави, Ваше Величество, и ме помоли да ви предам, че сте били права. Само толкова. Не обясни за какво сте били права, но искаше на всяка цена да ви предам думите му. Радвам се, че се сетих.
— И аз се радвам — отговори Катрин. Тя чудесно знаеше какво е имал предвид Джон — уверил се е лично, че бъдещата му съпруга е симпатична и забавна, точно както Катрин му я описа. Много се надяваше бракът им да е успешен.
* * *
Очевидно бе настъпил сезонът на сватбите. В началото на септември херцогинята на Кларънс с радост сподели с Катрин, че вече планират сватбата на дъщеря й Джоун.