— Не, не, Ваше Величество, не бива да ядете това. — Уорик се опита да го дръпне от детската уста.
Ала момченцето стискаше здраво тежкия златен скиптър, внезапно замахна и удари неочаквано силно лицето на графа над самото око. Човекът примигна и прехапа езика си, преди да се усмихне, все едно нищо не е станало.
— Милорд—уплашено възкликна Катрин. — Нека погледна. О, боже, боя се, че ще се появи голяма подутина. Сигурна съм, че Негово Величество го направи, без да иска.
— Разбира се, милейди. Моля ви, не се тревожете. Дреболия.
— Имам отвара от зарасличе — обади се Джоун Астли. — Винаги я държа подръка, в случай че кралят падне или се нарани. Ако негово благородие ми позволи, ще го намажа и това ще помогне подутината да спадне по-бързо.
Един час по-късно те влязоха в Парламента, като кралица Катрин крачеше няколко стъпки пред херцога и херцогинята на Глостър. Начело на групата вървеше Негово Величество кралят, със златния скиптър, носен от графа на Уорик, на чието добродушно лице вече се виждаше тъмносиня подутина, покрила почти изцяло едното му око. В залата премина вълна на шепот на развеселените членове на парламента, които се опитваха да отгатнат как графът, който скоро щеше да се жени за известна със своята властност жена, е получил тази подутина.
* * *
Катрин не присъства на сватбата на графа на Уорик с лейди Изабела, но с радост научи, че синината над окото на младоженеца била изчезнала до деня на церемонията в края на ноември. Не беше забравила и съвета му относно земите, които й принадлежаха като вдовица на краля.
Съобщи на сър Уолтър Хънгърфърд, че би искала да научи повече за имотите и къде се намират. Сър Уолтър бе възхитен от проявата на интерес към бъдещето й в Англия и предложи да се изготви списък на именията с данни за размерите, персонала, наемателите и приходите от всяко от тях. Може би щеше да успее да поръча копия на карти на местоположението им, за да може тя да проучи всичко, когато й остане време. Реши, че двама от секретарите в двора могат да се заемат незабавно със задачата, така че кралицата много скоро да получи нужната информация заедно с точното местоположение и дори стойността на всеки имот.
След няколко дни усилен труд над задачата Гилбърт стана от стола си, прозя се и се протегна, за да облекчи болката в гърба
— Мислиш ли, че кралицата ще посети някога тези места? — попита той.
— Ще ми се да мисля, че ще види поне Енгълси — отговори Оуен, — макар че ще са нужни няколко седмици, докато стигне там с всичките каруци с нещата й.
— Ти си оттам, нали?
— Да, мястото се нарича Пенмънид. Означава "върха на планината", най-странното е, че се намира в най-ниската част на острова!
— Винаги съм казвал, че при уелсците няма логика — заяви Гилбърт, нищо че никога не беше казвал такова нещо, а и сега не знаеше защо го изтърси.
Оуен не му обърна никакво внимание, припомняйки си колко дълго пътува на юг само преди една година.
— Трябваше ми близо месец, за да стигна дотук — разказваше той. — Изобщо не бързах. На всичкото отгоре в Шрусбъри срещнах един човек, който ме забави още повече. Решихме да пътуваме заедно, той почти през цялото време говореше за мечтата си да стане ръкавичар в Лондон.
— Вероятно си е мислел, че улиците са павирани със злато — засмя се Гилбърт.
Бяха приключили със задачата няколко дни по-късно, когато сър Уолтър Хънгърфърд се втурна в библиотеката.
— Бързо! — рече той. — Бързо разтребете тук, за бога. Нейно Величество кралицата е тръгнала насам, за да се срещне с вас. — Той се наведе и започна да събира от пода изпопадали парчета пергамент.
Оуен и Гилбърт прибраха перата, мастилниците и праха за попиване. Оуен тъкмо се опитваше да изчисти петно мастило от средния си пръст, когато вратата отново се отвори.
— Ваше Величество — поклони се дълбоко сър Уолтър Хънгърфърд. Много се надяваше, че Оуен и Гилбърт зад гърба му са последвали примера му. Не беше имал време да им напомня колко важно е да спазват протокола. Не искаше да се изложат пред кралицата.
— Добър ден, сър Уолтър — поздрави Катрин, докато влизаше в помещението, следвана от придворните си дами. — Ще ми представите ли двамата господа, които работят върху моите документи? С нетърпение очаквам да видя какво са направили.
— Разбира се, милейди. Това е мастър Гилбърт Уилкинс. На работа е при нас вече пет години и е много умел в копирането на карти. А това е мастър…