— Мастър Тюдор! Не знаех, че сте един от секретарите, които сър Уолтър препоръча толкова много.
Сър Уолтър Хънгърфърд направо онемя от изумление, когато видя колко лъчезарно се усмихва кралицата на секретаря. Сякаш бяха сами в стаята.
— За мен е изключителна чест, Ваше Величество — дълбоко се поклони Оуен, — че бях избран за тази задача. За мен и за мастър Уилкинс е истинска привилегия да ви служим. — Постара се да включи и колегата си в отговора към кралицата.
— Кажете, мастър Тюдор, завършихте ли задачата?
— Да, госпожо, току-що приключихме. Канехме се да съобщим на сър Уолтър, че може да ви я представи утре сутрин.
— Нека да я видя сега. Моля да ми покажете.
Сър Уолтър се отдръпна настрани, за да направи място на Оуен и Гилбърт да разгънат пергамента върху една от масите. Катрин беше във възторг при вида на картите и помоли Гилбърт да й посочи къде точно е "Уестминстър", къде е Неърсбъроу и къде е Йорк, колко е отдалечен Гламорган от Монмът, къде е разположен Флинтшър и къде остров Енгълси.
— Мастър Тюдор ще ви разкаже за Енгълси, милейди — обади се Гилбърт. — Това е родното му място.
— Така ли? Моля, покажете ми тогава къде е вашият дом, мастър Тюдор.
— Това тук е островът, край бреговете на Северен Уелс.
Катрин се наведе над картата и застанала толкова близо до Оуен, тя с изненада усети огромно желание да погали тъмните косъмчета по китката му, открили се от дръпнатия нагоре ръкав. Следеше показалеца му, който сочеше пътя до Йенмънид.
— Домът ми е почти в центъра на острова. Гилбърт написа английското название, но уелското име на острова е Ънис Мон — Островът на Мона.
— Така ли? — Давайки си сметка за вълнението, което присъствието на Оуен Тюдор предизвиква у нея, Катрин нарочно държеше главата си наведена с надеждата, че не се е изчервила. — Много интересно. А красиво ли е там?
— О, да, госпожо. Добре известна тайна е, че Всевишният, създавайки Уелс, е сътворил най-красивото място на света — с високи планини и дълбоки езера, с прелестни бистри потици, които текат в равнините. — Вдъхновен от вниманието на кралицата, Оуен започна да украсява историята. — Да, Бог така е изпипал тази прекрасна страна, че Архангел Михаил попитал възможно ли е една земя да е толкова съвършена и дали има някакви неудобства да се живее там. Бог отговорил, че за съжаление има, хората, които живеят в Уелс, ще имат най-неприятните съседи!
Настъпи дълго мълчание. Лицата на всички в стаята застинаха в очакване как кралицата ще реагира на шегата на Оуен. След кратка пауза тя се разсмя весело.
— Имате предвид англичаните! Да, разбира се, че англичаните. Те са… Разбира се, че са те… Как го казахте? Неприятните съседи! Мастър Тюдор, доста дръзко от ваша страна да говорите така! — Тя отново се засмя и добили кураж, дамите се разпискаха в шепите си. Гилбърт изпухтя и дори сър Уолтър издаде звук, който приличаше по-скоро на цвилене на кон.
— Разбирам, че сте доволни от работата ни, милейди — рече той. Щеше да си поговори с този уелсец. Как смееше като придворен шут да пуска груби шеги пред Нейно Величество! За кого се смяташе той?
Кралицата беше доловила раздразнението му.
— Възхитена съм от резултата, сър Уолтър. Точно това исках и моля ви, не укорявайте мастър Тюдор. Историята му ми се стори много забавна. Тя важи с пълна сила и за Франция и съседна Испания. Не бива да забравяте, че и той като мен е чужденец в Англия. — Тя се обърна към Оуен и Гилбърт: — Благодаря ви, господа. Сега вече имам далеч по-ясна представа за моята нова родина. Много съм благодарна и на двама ви. Приятен ден.
Тя се обърна и си тръгна, изпратена от дълбоките поклони на тримата мъже.
Щом вратата се затвори зад кралицата, сър Уолтър се нахвърли върху Оуен:
— Какво ти стана, та разказа тази тъпа история на кралицата? — развика се той.
Оуен се усмихна насреща му и най-неочаквано гневът на сър Уолтър се изпари и от гърлото му се отрони същият онзи звук, наподобяващ цвилене, който можеше да мине и за смях. Нищо чудно, че кралицата не можеше да устои на чара на младежа от Уелс.
* * *
Сър Уолтър си спомни усмихнатото от удоволствие лице на кралицата няколко седмици по-късно, когато сър Уилям Гифърд, сенешал (управител на замък в Средновековието) на замъка, дойде при него с проблем. Гифърд, слаб мъж с увиснали рамене, чието лице бе постоянно сгърчено от грижи за прислугата и всевъзможните отговорности, свързани с управлението на дворцовия живот, работеше добре с различните групи. Работеше чудесно и с Антон, французина готвач, когото беше оставил да поръчва провизии и да организира дейностите в цялата кухня, особено след решението на проблема с търговеца на подправки. Този търговец ги мамеше от години. Наложи са да се проведе много умело разследване от страна на един от секретарите в замъка, който разкри измамите и го изобличи без никакво съмнение. Гифърд с огромно удоволствие заяви право в тлъстото лице на мошеника, че е даден на съд и да се готви за позорния стълб.