— Чух за това — съгласи се сър Уолтър. — Умен младеж.
— Доста необичайно име. Затова и го запомних.
— Така е — призна и сър Уолтър. — От Уелс е.
— Уелсец, така ли? — Сър Уилям вече не беше толкова възторжен. — Не знаех. Човек не може да им има доверие. Вероломни са. Гледат те в очите и те мамят.
Катрин не вярваше на ушите си.
— Но в това няма логика, сър Уилям — възрази тя. — Защо някоя националност ще е по-нечестна от друга? Зависи от човека. Само преди минута се възхищавахте от уменията на мастър Тюдор да разследва измамата на търговеца на подправки. А сега, след като разбрахте, че е уелсец, решихте, че е мошеник. Не виждам връзката. През последните няколко седмици мастър Тюдор е доказал, че е и честен, и способен. Силно впечатление ми направи работата му с картата на имотите.
Сър Уилям замълча. Кралицата говореше доста развълнувано и никак не му се искаше да я дразни излишно.
— Готова ли сте да го назначите за секретар за гардероба ви? —попитатой с известно съмнение в гласа.
— Да, разбира се — категорична беше Катрин. — Работата по следенето на разходите, свързани с гардероба, не се различава много от тази с кухнята, нали?
— Вероятно, милейди — продължи човекът с известно колебание. — Щом сте сигурна, че невинните му шеги няма да ви дразнят. Струва ми се, че той си пада шегаджия, а подобно поведение може да не е много подходящо за този пост — додаде сър Уолтър с нотка на предпазливост в гласа.
Катрин се мъчеше да запази сериозното си изражение, но първата й мисъл в момента беше, че копнее за малко повече смях в своя млад живот, за повече възможности да чува шеги.
— Щом вие предлагате мастър Тюдор за този пост, сър Уолтър, мисля, че той ще се справи.
Сър Уолтър, който нищо такова не беше предложил, се поколеба, преди да отговори:
— Щом сте убедена, Ваше Величество.
— Убедена съм, сър Уолтър. Бъдете така добър да говорите с него незабавно и да го информирате за новото му назначение. Благодаря ви, господа.
Катрин наклони глава встрани, давайки знак, че те са свободни. Миг след като те напуснаха стаята, тя разклати звънчето, с което викаше Гиймот.
Много скоро момичето дотича.
— Гиймот — замислено каза Катрин, — направих нещо, за което може да съжалявам.
— И какво е то, милейди?
— Предложих мастър Оуен Тюдор за позицията на секретар за гардероба.
— Очевидно тази възможност ви радва — отбеляза Гиймот, която не можеше да не види щастливото изражение по лицето на господарката си.
Глава 14
Англия, пролетта на 1424 г.
След смъртта на краля бяха предприети толкова малко пътувания, че сър Уолтър почти бе забравил как ставаше това. Преди дворът пътуваше редовно, прекарваше по няколко седмици в някои от по-големите кралски резиденции извън Лондон и така кралят се срещаше с хората в страната, които бяха източник на средствата му. Правило беше поне веднъж в годината да посещават Лестър, обикновено за Великден, а за Коледа бяха в Кенилуърт.
Кралицата искаше да наруши традицията и да прекара празниците малко по-различно. "Хартфърд" й се видя добър избор. Това беше стар, удобен замък на около двайсет и пет мили северно от Лондон. Катрин и малкият й син бяха придружени дотам от епископ Хенри Боуфърт, към тях се присъединиха херцогинята на Кларънс, синът й Едмънд и дъщеря й Джоун. Няколко дни по-късно дойдоха херцогът на Глостър с херцогиня Жаклин. Последен в навечерието на Коледа пристигна Джеймс от Шотландия, за когото много скоро дъщерята на Маргарет щеше да се омъжи. Катрин искрено се радваше на присъствието им. Планираха сватбата да се състои през февруари и ако не беше с годеника си, Джоун или се занимаваше с чеиза си, или обсъждаше с майка си някой детайл от планираната церемония и празненствата след това.
Катрин ги остави потънали в списъци и менюта и отиде да намери Жаклин. Бе откъснала клонка имел от венеца, закачен над вратата на голямата зала в замъка, и подавайки я на Жаклин, я посъветва да закачи клончето на колана на дрехата си. Обясни най-сериозно, че имелът помага на жената да зачене, стига истински да го желае. Жаклин се обърна с грейнало лице.
— Катрин, няма нужда да го правя — възторжено отговори Жаклин. — Не исках да ти казвам, докато не съм напълно сигурна, но сега знам, че съм бременна и бебето ще се роди някъде през лятото.
Двете се прегърнаха радостни от хубавата вест. С две думи, прекараха една щастлива Коледа.
* * *
Дворът остана в "Хартфърд" близо две седмици след Богоявление, но Катрин искаше да се приберат в "Уиндзор" преди Сретение Господне в началото на февруари, за да има достатъчно време да се приготви за сватбата на Джоун на дванайсети същия месец. Подготовката за завръщането и самото завръщане бяха изцяло отговорност на секретаря за гардероба и той въздъхна с огромно облекчение, когато всичко беше прибрано и пое по пътя обратно към "Уиндзор". Оуен не спираше да се чуди защо на една жена са й нужни толкова много дрехи. А не бяха само дрехите; освен за тях той трябваше да се грижи за чинии, ножове, лъжици и чаши, за тапети и за всичките бижута. За обувките също. Всемогъщи боже! Колко чифта имаше тази жена?