— Коприна ли търсите, мастър Тюдор? — попита мъжът и след кимването на Оуен продължи: — Зет ми е търговец на коприна. Много разумен човек. Държи скромно помещение в Куинхайт и съвсем наскоро внесе коприни от Франция. От Лион, поне така ми каза. — Човекът не сваляше поглед от Оуен. — Ако става дума за покупка за Нейно Величество, може би ще й е приятно в узнае, че платът е внесен от Франция.
— Със сигурност. А ще бъдете ли така добър да ми кажете как да стигна до магазина на вашия зет. Искам да го посетя.
— Това е склад, мастър Тюдор, веднага след Брукс Уорф в Куинхайт, съвсем близо до една табела с мечка. Кажете им, че аз ви пращам, и съм сигурен, че ще ви дадат добра цена. Мога ли да се надявам, че Нейно Величество ще се поинтересува от покупка на ръкавици в близкото бъдеще?
— Да, разбира се — увери го Оуен, който вече се отдалечаваше. — Щом дворът пристигне в "Уестминстър", ще уведомя Родри. Това ще е много скоро.
— Diolch I ti, 'rhen gyfaill! (Благодаря ти, приятелю — уелски) — Родри се съмняваше, че приятелят му чу последното. Гласът му се загуби, понесен от течението откъм реката.
* * *
Наистина коприните, които се предлагаха, бяха от най-високо качество и на съвсем разумна цена. За радост на Оуен се намери парче, чийто цвят напълно съвпадна с мострата, която носеше. Когато го попитаха колко метра му трябват, той си даде сметка, че няма никаква идея, затова купи цялото и се върна в "Уиндзор" със спретнат пакет под мишница.
Време беше да включи още хора в тайния си план — Гиймог, Трите Жо-Жо и две от кралските шивачки, Моли Бетс и Мадж Уилкин. За съжаление платът се оказа недостатъчен за цяла рокля, но Мадж Уилкин предложи да използват част от коприната за корсажа, а от останалата да ушият пола от парчета, които да се редуват със златиста коприна. Щяха да приготвят пелерина в подходящ цвят, която да подплатят с хермелнн, така че на Нейно Величество да е топло в ледената църква "Сейнт Мери Овъри" по време на сватбената церемония. По-късно, ако пожелаеше, можеше да я свали по време на пиршеството и тогава роклята щеше да изгрее в цялото си великолепие. Оуен нямаше опит с вариантите на различните облекла, затова остави решението на жените, които знаеха какво правят. Времето беше твърде кратко и Мадж и Моли веднага се заеха за работа заедно с още четири помощнички. Почти не спяха, докато не създадоха разкошните дрехи.
Катрин, която нямаше и най-малка представа за тайния им план, поръча да й донесат няколко от официалните облекла от Кралския дрешник недалеч от "Сейнт Пол", където бяха прибрани, за да избере тоалет за сватбата. Оуен се погрижи роклите да бъдат незабавно донесени и показани на кралицата. Гиймог все още пазеше тайната им, за да може изненадата да е пълна и да я поднесе в подходящ момент.
След дълъг размисъл Катрин най-сетне избра бялата бродирана дреха, която беше носила на коронацията, и я сложи пред себе си.
— Добра е за сватбата, нали? — попита тя Гиймот. — Почти не е носена. Какво ще кажеш? Да я облека ли?
— Ще са нужни някои корекции, милейди. Коронацията ви беше преди три години, междувременно родихте. Може малко да сте напълнели. А и в бяло изглеждате по-бледа от обикновено.
— Тогава няма какво да облека — жално се оплака Катрин. — Нищо друго не ми хареса. Гиймот, какво да правя? Ще има ли време за тези поправки?
— Почакайте, милейди. Имам малка изненада за вас! — Гиймот изчезна бързо в стаята до гардероба, където бяха останалите заговорници. Почти дръпна от ръцете на Мадж Уилкин новия тоалет и го занесе на Катрин.
— Мисля, че това ще ви хареса — рече тя с реверанс.
Оуен умираше да види изражението на Катрин. До този момент не си беше давал сметка колко много му се иска да й достави удоволствие. Миг по-късно чу възторжения й изблик.
— О, Гиймот, никога не съм виждала по-красива дреха! Виж само коприната. Ами цветът! И тези златни ивици на полата… Изглежда прекрасно. Кой я уши? Дай да я пробвам. Дано да ми стане!
— Моли и Мадж я ушиха, милейди, и съм сигурна, че ще ви е добре, защото взеха размерите от роклята, която носихте миналата седмица.
— Какъв красив цвят, Гиймот! Прелестен! Кой намери тази прекрасна коприна?
— Новият секретар за гардероба, госпожо, Мастър Тюдор.
— Така ли? — повдигна вежди Катрин и се изчерви от удоволствие. — Но откъде е знаел какво да купи?
— Това му е работата. Много държеше да ви зарадва.
— Наистина успя. — Катрин допря плата до лицето си. — Във възторг съм!