— С огромни усилия — нацупи се Оуен. Вече съжаляваше, че бе избрал за този случай модерни нови обувки. Все едно, нямаше намерение да тръгне да ги сменя. Просто трябваше да внимава повече.
Едмънд Боуфърт, настанен на подиума сред кралското семейство, вече бе успял да изпие поне половин кана вино. Подпрял лице на дланите си, той следеше навъсено Катрин, която се движеше между гостите. Никога не я беше виждал толкова красива. Косата и кожата й направо грееха на фона на светлозелената рокля, а очите й бяха стъписващо красиви. Така отчаяно му се искаше да се приближи до нея. Беше я сънувал няколко пъти напоследък, събуждайки се сепнато, плувнал в пот. Тайно се изчерви.
Хъмфри от Глостър не изпускаше Едмънд от поглед. Виждаше как момчето на Боуфърт зяпа Катрин като куче, без да се притеснява дори, че някой може да забележи. Бургундското вино беше достатъчно силно да повали и възрастен мъж, да не говорим за неопитен едва седемнайсетгодишен младеж като този, на чието лице дори нямаше брада като хората. На Катрин, мислеше си Хъмфри, й трябва по-възрастен, опитен мъж, който ще знае как да й достави удоволствие. Не беше трудно да си представи как би изглеждала, когато свали тази рокля в зелено и златисто, но дали щеше да е достатъчно добра в леглото? На какво можеше да е готова, за да задоволи желанията на един мъж? Навремето можеше да има Катрин за себе си, но когато я видя за първи път, тя вече бе съпруга на брат му, а сега, когато беше вдовица и готова да се омъжи повторно, той вече имаше своя съпруга. Хвърли крадешком поглед към Жаклин. Изпълнена с мисли за бъдещото дете, тя напоследък съвсем не беше така склонна да му се отдава, а той беше пълноценен мъж в крайна сметка. Дали този факт можеше да обясни защо намира Катрин толкова пленителна днес? А може би тя наистина бе привлечена от Едмънд Боуфърт и искаше да му се хареса? Със сигурност не. И въпреки всичко Хъмфри чувстваше, че не трябва да изпуска от поглед тия двамата.
Кралят бе настанен на безопасно място в своя трон и беше обект на внимание и гукане от страна на благородниците, които се тълпяха около него. Ето защо Катрин го остави под грижите на граф Уорик и отиде да седне на една от ниските пейки при придворните си дами, непосредствено до подиума. Няколко от официалните гости на сватбата, поосвободили се от обичайните формалности, вече се бяха смесили с членовете на домакинството.
Благодарение на изобилното количество вино задръжките на служителите в двореца малко по малко започнаха да падат и те вече искрено се наслаждаваха на танците. Смееха се весело, а Оуен и Гилбърт установиха, че танците им се удават с лекота, като изключим само, че Мадж непрестанно настъпваше върховете на обувките на Оуен. Докато не дойде ред на галиарда (жив старинен танц за двама).
Оуен обичаше да танцува галиард. Щом чуха първите акорди, повечето танцуващи се отдръпнаха, знаейки, че това е танц за хора, които го владеят. А и стъпките включваха пет подскока на кавалерите, които трябваше да отскочат колкото се може по-високо, като всеки път приземяването трябваше да стане по различен начин.
Заедно с Моли и Мадж, Гилбърт наблюдаваше отстрани. Колкото и да го молеха момичетата да опита, той категорично отказваше.
— Хайде, Гилбърт, защо не се пробваш? Щом Оуен може, значи и ти ще успееш!
Оуен наистина се забавляваше. Много от останалите танцуващи вече се бяха отдръпнали и пляскаха в такт с музиката.
Така че очите на почти всички бяха насочени към него, когато падна.
Гилбърт се оказа прав. Оуен се спъна в смешно дългите върхове на обувките си. Опита се да се справи, но не успя и тупна шумно на пода пред пейката, на която седеше кралицата. Придворните дами скочиха с писък. Музиката спря и всички се обърнаха да видят какво стана. Оуен лежеше проснат в цял ръст, а главата му се бе озовала в скута на кралицата.
Той остана така един дълъг миг, с вдигнат към нея поглед. Очите й, втренчени в него в този момент, имаха цвета на каменните плочи в долината Огуен в родния му Уелс. Катрин изписка тихо и вдигна ръце ужасена, но първото, което си помисли, беше, че лицето на този човек е все така приятно, независимо от неудобната поза.
* * *
В опита си да спре падането Оуен бе изкълчил китката на едната си ръка и след като се изправи и се поклони ниско на кралицата, за да се извини, позволи на Моли Бетс да го отведе настрани, за да го намаже с мехлем от корен на мандрагора. Докато втриваше сръчно мехлема в кожата на ръката му, тя бъбреше както обикновено.
— Нейно Величество не се ядоса много, нали? Мога да се закълна, че дори й беше приятно главата ти да лежи в скута й.
— Не ми се вярва, Моли.