— Грешиш, Оуен. Можеше да вдигне голям скандал. Можеше дори да нареди да те накажат, задето се правеше на глупак.
— Не се правех на глупак, просто танцувах.
— Така ли? — лукаво го погледна Моли.
В голямата зала танците продължиха след драматичното падане на Оуен, но графиня Уестморланд беше така скандализирана, че не се сдържа да направи своя коментар пред кралицата.
— Ваше Величество, този грубиян се възползва от добротата ви. Трябваше да го изгоните от стаята.
— Не мисля — кротко отговори Катрин. — Беше просто инцидент. Мастър Тюдор не се опита да ме удари или нещо подобно. А и не искам да правя сцени и да провалям деня на младоженците.
— Но той е само един слуга!
— Добре знам, скъпа графиньо, но дори на слугите се случват инциденти. И невинаги можем да ги виним за това.
— Не можете да си позволите да отминавате подобно нещо с лека ръка. Та вие сте кралица. Разбира се, французойка сте и може би не разбирате нещата добре. Та нека да ви обясня. Той е не само най-обикновен слуга, а е и…
— Какво?
— Дори не е англичанин.
— Също като мен.
— Но, милейди, той е… той е… — Графинята се чудеше дала ще успее да обърне езика си. — Той е… уелсец.
— Така е. — Катрин замълча и се изправи. Обърна се към графинята, която все още седеше на пейката. — Да видя правилно ли съм ви разбрала, госпожо. Не трябва да простя на горкия човек за инцидента само защото е уелсец, така ли? Или защото е слуга? Или пък защото е слуга от Уелс?
— Моля, нека ви обясня. Вероятно не сте съвсем наясно. Но… услсците не са като нас. Те са груби, варвари, далеч от доброто общество. Ние, англичаните, сме принудени да строим непристъпни и много скъпи замъци, за да ги държим в подчинение. А и те говорят най-абсурдния език, който никой приличен човек не би могъл да разбере. Собственият ви съпруг, покойният крал, непрестанно имаше неприятности с тях. Не разбирам как сте допуснали един от тях да попадне в домакинството на двора ви!
Катрин мълча известно време, след което си пое дълбоко дъх. Когато заговори отново, тонът й беше по-нисък от обикновено и тя отчаяно се опитваше да се контролира.
— Не мисля, че имате право да споменавате покойния ми съпруг, графиньо. Негово Величество имаше няколко уелсци сред своите приятели, които се биха редом с него на бойното поле, и той високо ценеше службата им, особено в битката при Ажанкур. А и нека ви кажа още нещо, мастър Тюдор е отличен слуга, сред най-добрите от тези край мен. Възпитан и добронамерен е и полага много усилия, за да ми служи добре. Нямам намерение да се карам с вас, графиньо, но ако намеквате, че трябва да наредя мастър Тюдор да бъде наказан само защото е от Уелс, според мен трябва да се засрамите, защото това значи, че сте ограничена фанатичка!
След тези думи Катрин се обърна и с бързи стъпки тръгна към вратата, изпратена от погледите на всички. Сърцето й биеше ускорено и тя направо трепереше от гняв. Как си позволяваше тази глупава, нахална жена да й наговори всичко това? Оуен струваше сто пъти повече от нея!
Тя се втурна в спалнята си, затръшна вратата и се хвърли върху леглото. Мислите препускаха в главата й. Миг по-късно вратата отново се отвори и в стаята при нея влезе Гиймот.
— Добре ли сте, милейди?
— Не, Гиймот, не съм добре. Бясна съм.
— Графинята говори необмислено, милейди. Сигурна съм, че ще се извини.
Вече поуспокоена, Катрин погледна Гиймот.
— Ядосана съм не само на графинята, но и на себе си.
— Но, милейди…
— Не, чуй ме, Гиймот. Просто трябва да си го кажа на някого. Графинята е глупава, суетна, плиткоумна жена и абсолютна фанатичка. Нещо, което мисля, че й казах по един или друг начин, ако си спомням добре! — Катрин въздъхна с усмивка. — Съжалявам само, че не успях да се овладея пред всичките тези хора. Хора като херцога на Глостър, Бог да ми е на помощ… братовчедка ми Жаклин… Не само пред тази ужасна жена графинята на Уестморланд! Мислиш ли, че може да се е досетила защо толкова много се вбесих?
— Заради мастър Оуен Тюдор ли, милейди? За начина, по който тя говореше за него?
— Да, именно — кимна Катрин. — Не можех да понеса да го критикува. Чудесен човек, разумен, очарователен, забавен, загрижен. Кара ме да се смея, направо се забравям. Кара ме да не мисля колко студени хора са англичаните, колко много се тревожа за Жаклин, колко засегната се чувствам всеки път, когато Елизабет Раймън взима бебето от мен. Оуен Тюдор е единственият ми приятел тук… С изключение на теб, скъпа моя Гиймот.
— Благодаря ви, милейди. — Гиймот замълча за малко. — Разбира се, мастър Тюдор е и много хубав мъж. Миналото лято случайно го видях да плува в реката с братовчед си и няколко техни приятели гвардейци.