— Да плува ли? — ококори очи Катрин. — Облечен ли беше?
— Не, госпожо, чисто гол беше. И забелязах… — Гиймот се поколеба, сетне, познавайки добре господарката си, реши, че може да си позволи известно чувство за хумор, ако не за друго, поне да я поразвесели, и продължи: — Забелязах, че той… Ами… Нали си спомняте какво често говореха французите? — Тя отново замълча, след което изведнъж изтърси: — Има хубава малка опашка!
— Гиймот!
Младата жена се усмихна с обич и съчувствие едновременно. Тя сложи длан върху ръката на Катрин, изпълнена със загриженост.
— Влюбена сте в него, нали? Отдавна го подозирах.
В този миг сълзи като порой се застичаха по лицето на Катрин и тя кимна.
— Да, Гиймот, мисля, че си права. Много съм влюбена.
— Ако и той… Ако и той изпитва същото, милейди, и двамата може да загазите много.
Глава 15
Лятото на 1424 г.
— Wel, sut wyt ti’r lwynog (Е, как си, стара лисицо? — уелски) — попита Маредид, докато се премести, за да направи място на Оуен да седне до него на любимото си място в кръчмата. — Как си?
— Lwynog ли? Защо да съм лисица?
— Защото не съм те виждал от толкова много време. Сигурно си вършил нещо хитро, нещо лукаво или лисиче. Дребно на ръст със сини очи, разбираш ме, едро тук и тънко там. — И той очерта във въздуха с ръце женска фигура. — Както и да е. Трудно можеш да намериш такова нещо наблизо, колкото и да е жалко! — Маредид допи халбата си, обърса уста и продължи: — Ще отида да си взема още една. Ти искаш ли?
— Да, защо не? — Маредид няма как да знае, помисли си Оуен, че той вече е открил нещо подобно, макар тази жена да беше толкова далеч от него, все едно беше на луната. Проследи с поглед братовчед си, докато купуваше бирата, мислейки си, че нито на него, нито на когото и да било друг може да каже за чувствата си към Катрин. Тя завинаги щеше да си остане тайна, заключена в сърцето му.
— Най-важното при жените — рече Маредид, докато оставяше халбите на масата — е да си с тази, която е благодарна.
— Защо?
— Защото така е по-просто. Гълта всяка твоя дума, вслушва се във всяко твое желание, изпълнява всяко твое хрумване Само и само да им доставяш удоволствие. Така си е. Попитай всяка грозна жена и ако е честна, ще потвърди думите ми.
— Значи колкото е по-грозна, толкова по-добре, така ли?
— Не е задължително. Достатъчно е да е благодарна. Нещо като херцогинята на Глостър.
— Тя не е грозна.
— He е. Никак даже. Но ако я сравниш с братовчедка й кралицата, кралицата печели първото място.
Сърцето на Оуен се обърна. Беше напълно съгласен с братовчед си, но не искаше да рискува да се издаде.
— Искаш да кажеш, че херцогинята вероятно се чувства благодарна на херцога за това, че я задоволява, така ли?
— Не виждаш ли как пърха около него? А той колко арогантен е само. Надут е като ловно куче, намерило простреляна патица.
За да смени темата, Оуен попита:
— Има ли новини за похода към Холандия?
— Не засега. Нали херцогинята ще ражда. Ще чакат, докато и това мине. Само дано не отлагат прекалено дълго. Ще тръгвам с тях, а не ставам по-млад.
* * *
Жаклин беше толкова развълнувана тази пролет, толкова щастлива. Беше добила симпатичния навик да държи длани върху корема си и да приказва от време на време на детето в нея. Катрин често я заварваше да гледа тялото си и да си бърбори неща като: "Ти малък разбойник! Почакай само да кажа на татко ти колко силно ме ритна!".
През всичкото това време лицето й грееше от щастие.
Нямаше никакви основания за тревога. Една душна вечер през юли Жаклин, посетена преди това от Марджъри Уагстаф и две от нейните помощнички акушерки, каза на Катрин с нервна усмивка:
— Не остана много. Поседи при мен още малко.
* * *
Това бяха най-горещите дни на лятото — най-горещите и най-душните. И въпреки потискащата топлина в спалнята на Жйклин гореше огън, над който висеше съд с вода, та да е подръка за акушерките, ако стане нужда. В резултат вътре направо не се дишаше и цели два дни и две нощи горката Жаклин се поти, напъва и крещя в агония. Случваше се Катрин да седи до леглото и понякога с часове да държи ръката й, опитвайки се да не мисли колко болезнено се впиват ноктите на братовчедка й в дланта й. Хъмфри се оттегли в северната кула на замъка, за да не чува писъците на жена си. Синът му рано или късно щеше да се роди и той нищо не можеше да направи. Това си беше женска работа и мъжете нямаше какво да се пречкат.
Акушерките изпробваха всички средства, които знаеха, но бебето не искаше да излезе. Марджъри Уагстаф втриваше мехлеми в опънатата кожа на подутия корем на родилката, често караше жените да млъкнат, за да чуе дали сърцето на бебето бие. Проверяваше къде е главата му, но напипваше единствено задницата му. Опитваше се да го накара да се размърда, като отваряше и затваряше чекмеджета и врати на шкафове, вярвайки, че така предизвиква утробата да се отвори. Втриваше пипер под носа на Жаклин с надеждата, че като кихне, бебето ще излезе. Без резултат.