— Ще се окаже един мързеланко, Ваша Светлост — подхвърляше тя, за да поддържа духа на Жаклин. — Вечно ще закъснява за срещите. Ще трябва да сте по-строга с него!
Жаклин се усмихваше едва-едва между раздиращите болки на контракциите. Веднъж само да излезе, пет пари не даваше дали ще е мързеливо. И дано да стане по-скоро.
Катрин седеше до нея и помагаше с каквото може. Топеше парче плат в разхлаждаща розова вода и нежно изтриваше потта и трохите от пипера по лицето на Жаклин. Тя горката кихаше ли, кихаше, но напразно. Бебето упорито кротуваше в корема й. Акушерките приложиха всички познати им техники и дори започнаха да се питат дали да не повикат лекар, който да оперира, за да излезе детето.
— Тя със сигурност ще умре, ако го повикате — молеше Катрин жените да не викат лекар. — Не бива да го правите. Херцогът много ще се ядоса.
Агонията на Жаклин продължаваше. По едно време Марджъри Уагстаф успя да уговори кралицата да отиде да си почине. Междувременно акушерките направиха още няколко напразни опита да обърнат бебето. Отдалечени от родилката, за да не ги чува, те зашушукаха, че ако то не е вече мъртво, много скоро и това ще стане. Твърде дълго се бори, за да се роди. Нищо не успяха да направят, за да го обърнат, и трябваше да го извадят с надеждата, че ще успеят да запазят поне майката. Най-сетне Марджъри успя да улови едно малко краче и се огледа безпомощно.
— Ще трябва да го кръстим веднага щом излезе. Може да загубим и двамата. Няма време да викаме свещеник. Подайте ми светената вода. Знае ли някоя от вас дали е избрано име?
Акушерките свиха рамене. Никой не им беше казал нещо за името.
— Ричард е хубаво име — предложи една от тях.
Марджъри погледна телцето, което се опитваше да измъкне на бял свят.
— Божичко! Какъв лош късмет. Момиче е и вече няма никакво значение какво име ще му дадем. Дайте светената вода. Веднага!
— Тасинда е хубаво има за момиче — обади се най-младата акушерка, докато подаваше съда със светена вода. — Сестра ми кръсти момиченцето си Тасинда. Харесвам го.
— Така да бъде. — Марджъри потопи изцапаните си с кръв пръсти във водата, направи кръстен знак върху челцето на бебето. — In nomine Patris… et Fillii… et Spiritus sancti (В името на Отца, и Сина, и Светия Дух (лат.)).
Детето беше мъртво. Никога не беше помръдвало, не беше изплакало, не беше дишало. Вероятно се беше задушило от увитата около тънкото вратле пъпна връв.
Катрни беше спала неспокойно, нащрек като диво животно и вслушана дали ще чуе бебешки плач, но така и не го дочака. Когато стигна стаята на родилката, Жаклин бе загубила вече съзнание и най-голямата грижа в момента на акушерките беше да я върнат към живота. Две от тях се опитваха да подпрат гърба й с възглавници, за да я изправят в полулегнало положение и да улеснят дишането й, като в същото време се опитваха и да сменят подгизналото от кръв спално бельо. Марджъри Уагстаф изнесе безжизненото телце на бебето. Щеше да го изкъпе и да го почисти, в случай че майката поиска да го види. Детето не получи последни ритуали по изпращане в отвъдното, тъй като не беше живяло, но поне имаше име, с което да бъде погребано.
Акушерката произнесе тиха молитва над телцето му.
Катрин плачеше неудържимо.
* * *
Някой трябваше да съобщи на Хъмфри, разбира се, и Катрин започна да мисли кой би могъл да свърши тази работа. Защо Джон Бедфърд не беше тук, той със сигурност щеше да знае какво да направи, но той беше в Пикарди след поредицата от победи във Франция. Маргарет можеше да е другият човек, но и тя отсъстваше от двора. Оставаше единствено Катрин.
Отне й няколко минути, за да се подготви психически, да измие лицето си и да се вчеше. Очите й бяха зачервени от плач заради братовчедка й и заради мъртвото дете, косата й бе полепнала от пот. За роклята да не говорим, беше намачкана и изцапана.
Завари Хъмфри сред поне дузина от неговите приятели в северната кула. Шумът от силна музика и смехове стигна до слуха й, преди да отвори вратата. Излегнат в покрит с възглавници стол, Хъмфри държеше чаша вино, но като видя Катрин, даде знак на музикантите да спрат. Появата на кралицата стана причина за поредица от поклони и реверанси сред компанията. Хъмфри изрита столчето за крака и се изправи да я поздрави, като не пропусна да я изгледа критично заради неугледния и вид. Наведе се над подадената ръка и притисна устни към нея с една идея по-настойчиво от възприетото.