— Ваше Величество, голямо удоволствие е за мен да ви видя. Носите ли ми новини за моя син?
Тя го гледаше и не вярваше на очите си. Това ли искат всички мъже? Син? Не иска да знае през какво минава жена му, през каква агония, за да му роди дъщеря? А и не го ли интересува как е съпругата му? Катрин положи големи усилия да се овладее.
— Съжалявам, че се налага да съм носител на лошата новина, милорд — рече тя. — Бебето беше момиче.
— Беше ли? — смръщи той чело.
—Да, беше. Прекрасно малко създание, което се роди мъртво. Много съжалявам, Хъмфри.
— Аз също, милейди. Как е херцогинята сега?
— Много слаба, но с Божията помощ ще се оправи.
— Няма да я безпокоя в такъв случай. Нека си почива. Моля, предайте й искреното ми съчувствие. Ще я посетя, когато се почувства по-добре.
На Катрин й стана още по-неудобно заради Хъмфри. През трите дълги дни, докато Жаклин се мъчеше, той нито веднъж не се поинтересува как е тя, сякаш не го засягаше изобщо.
— Защо не се присъедините към нас, милейди, макар и за малко? Сигурно сте уморена. Музиката ще ви успокои. Ето имаме марципан, а ще поръчаме още вино.
— Благодаря, но не — отвърна Катрин. При мисълта за марципан стомахът й се обърна, а и не смееше да проговори от страх, че гласът й ще издаде гнева й. — Трябва… Ще си вървя.
Той се поклони демонстративно и Катрин си тръгна. Колкото по-бързо напусне стаята, толкова по-добре. Беше ядосана и гневна, много гневна. Гневна бе от поведението на Хъмфри и на неговите повърхностни приятели. Гневна бе и на Всевишния, който позволи едно толкова желано бебе да умре в утробата на майка си. Гневна бе и на себе си, защото замалко да изпусне нервите си.
Сълзите се стичаха по лицето й още преди да стигне стаята си, но пет пари не даваше, че някой може да я види в това състояние. Гиймот я прегърна през раменете, за да я успокои, и я заведе да седне.
— Бебето умря, Гиймот. Умря. Божичко, защо бебета умират, когато тук ги чака толкова много обич? Защо, Гиймот? Защо? А и горката Жаклин. Толкова много болка изтърпя.
— Хайде, милейди, постойте тук, докато се успокоите, и ще ви донеса чиста рокля. Не искате ли да измия косата ви? Знаете, че това винаги действа успокоително.
Катрин остана по долна риза, докато Гиймот миеше косата й с любимия й сапун от Марсилия, след което няколко пъти я изплакна с вода, в която бяха плували листа на розмарин. Косата изсъхна бързо в топлото юлско време.
Благодарение на благотворното влияние на ръцете на камериерката, Катрин постепенно се успокои.
— Как е сега херцогинята, Ваше Величество?
— Спеше, когато я оставих. Има нужда от поне няколко часа сън, за да се съвземе. Макар че ще й трябва още много време, за да се възстанови напълно от загубата на бебето.
— Херцогът сигурно ще я посети, щом се събуди. Това ще я накара да се почувства по-добре.
— Очаквам да го направи, макар да изглеждаше твърде ангажиран с приятелите си, когато го видях. Знаеш ли кои са те, Гиймот?
— Предполагам, обичайната компания. Хора като Джон Роубсарт, сър Джон Къркъби, някои от приятелите му италианци. Обичат италианското вино и музиката също.
— Имаше и една жена, смееше се на висок глас… С тъмна коса… Червена рокля… Никога не съм я виждала преди.
Гиймот замълча за миг и после продължи:
— Това сигурно е била Елинор Кобам.
— Не съм чувала това име. Коя е тя?
— Една от придворните дами на херцогинята на Глостър, колкото знам.
— Какво прави тогава при херцога?
— Не бих искала да кажа, Ваша Светлост, но се носят слухове.
— За нея и за херцога ли?
— Боя се, че да. Ето, приключих с косата ви. Погледнете се в огледалото, милейди. Харесва ли ви? Да? Нека сега ви помогна с халата, докато отида до гардероба. Да донеса ли жълтата рокля?
Гиймот не спираше да бърбори, за да отклони вниманието на Катрин от темата за Елинор Кобам. Клюките сред прислужниците в замъка бързо се разпространяваха. Тази Кобам демонстрираше най-нахално приятелството си с херцога. Никой не знаеше дали я е вкарал в леглото си, но дори да не го бе направил, беше само въпрос на време и това да стане. Така поне се говореше. Катрин щеше да го чуе най-накрая.
Оставяйки господарката си пред тоалетката, за да успее да осъзнае всичко случило се този следобед, а и онова, което току- що научи, Гиймот тръгна да търси жълтата рокля. Почука на вратата на малкия кабинет на Тюдор, който бе в непосредствена близост с дрешника на кралицата. Завари го зад ниската му маса съсредоточен да изготвя дежурствата на перачките. Той вдигна глава и се усмихна на Гиймот.