— Bonjour, Гиймот. Как си? Какво да направя за теб?
— Идвам за новата жълта рокля, мастър Тюдор. Прибрана е в шкаф три, поне така смятам.
— Така е. Веднага ще я донеса, само да запиша в дневника. Съвсем нова е и не искам да пропусна нещо. А каква е тази изпоцапана дреха, която носите?
— Трябва да бъде изпрана. Нейно Величество беше с нея, докато седеше до херцогинята на Глостър по време на раждането. Не става за носене.
— Роди ли херцогинята?
— Да, мъртво дете. Момиченце при това.
— Ужасна новина — изправи се Оуен със загрижено лице. — Много съжалявам да го чуя. Как е Нейна Светлост?
— Изтощена, по думите на Нейно Величество.
— Как го понася кралицата?
— Доста зле, мастър Тюдор. Много е разстроена. Имам чувството, че никога няма да спре да плаче. — Гиймот присви кафявите си очи, сякаш някаква мисъл се оформяше в съзнанието й, — Знаете ли… налага се да свърша още една поръчка, преди да се върна при кралицата — започна тя възможно най-небрежно. — Дали ще имате нещо против да й занесете жълтата рокля и да й кажете, че ще закъснея? Ще се постарая да не се бавя.
Първата мисъл на Оуен беше, че ще може да види Катрин. Изобщо не му мина през ум, че Гиймот е замислила нещо. Взе въпросната рокля и я преметна през ръката си. Гиймот го изпрати с поглед. Застанал пред покоите на кралицата, Оуен спря и почука на вратата. Вътре цареше тишина. Той отвори предпазливо и надникна в преддверието. Пристъпи напред и затвори след себе си. Огледа се, за да види къде може да остави роклята така, че кралицата да я види. Помещенията тънеха в тишина.
— C'est toi, Гиймот? Ти ли си? — Гласът идваше от съседна стая, но нямаше съмнение чий е той. Оуен не знаеше какво да прави и имаше чувството, че краката му са оловни. Не можеше да мръдне. Даде си сметка, че е съвсем сам с кралицата.
Сигурна, че е чула някакъв шум, Катрин се изненада, че Гиймот не й отговаря. Отвори вратата на спалнята и видя Оуен да стои неподвижно в центъра на преддверието с жълтата рокля в ръка. Той беше човекът, когото най-много бе мечтала да види
— Мастър Тюдор! Оуен!
— Ваше Величество. Аз… Гиймот ме помоли да ви донеса тази рокля. Но ако сте сама… Мога да дойда по-късно, когато ви е удобно…
— Не, моля те. Влез. Радвам се да те видя. Много, много ми е приятно. Имам нужда от теб. Това е… Искам да поговорим… — Тя протегна ръка и той я пое. Жълтата рокля се свлече на земята.
Никой от тях не можеше да си спомни след това кой беше първи. Движеше ги огромното привличане, което изпитваха един към друг. Смееха се и плачеха едновременно, шепнеха нежни слова на френски, на уелски, дишаха учестено, обсипваха се с нежни целувки, без да си дават труда да се замислят какво става в момента, какво ги очаква в бъдеще.
Халатът на Катрин падна на пода и тя остана пред Оуен само по риза. Той отстъпи крачка и я гледа в продължение на една дълга минута, опиянен от гледката — от нежната фигура, от начина, по който бе наклонила глава, от нежната бяла кожа на раменете, високите гърди под тънката материя на ризата.
— Недей… моля те, не ме гледай така. Моля те… Просто ме вземи. От толкова време го чакам. Хайде, любов моя, моля те.
Тя го поведе към спалнята си. Препъвайки се, той сваляше с треперещи пръсти дрехите си по пътя — жакета, ризата. Катрин вдигна ръце и свали ризата през главата си. Дъхът на Оуен застина в гърдите му. Мислено прокле връзките на обувките, на панталоните….
Най сетне доближиха плътно телата си, наслаждавайки се на усещането от това първо докосване. Той пое с пълни гърди аромата на косата й — розмарин и лавандула. Цялото му тяло копнееше за нея, докато тя, стиснала очи, поклащаше леко глава ту на една, ту на друга страна, стенейки тихо. Оуен прокара длан по гладката кожа на бедрата й, раздалечавайки ги. Тя откликна с готовност и изви тяло, за да го приеме в себе си. В следващия миг те вече бяха едно, движеха се в онзи първичен ритъм, който не продължи дълго, но им се стори цяла вечност. Не бяха вече кралица и човек от простолюдието, не бяха господарка и слуга, а просто мъж и жена, Адам и Ева.
Оуен и Катрин. Нищо друго нямаше значение.
Гиймот завари жълтата рокля и халата на Катрин на пода в преддверието, когато се върна един час по-късно. Вдигна ги и ги сгъна внимателно. Зад затворената врата на спалнята на кралицата цареше пълна тишина.
Глава 16
Зимата на 1424 г. — пролетта на 1425 г.
Желанието, което обземаше Катрин всеки път, щом погледнеше Оуен, можеше да се сравни единствено с неговото, установяваше тя всеки път, щом погледне този красив мъж. Разкъсвани между чудовищността на случилото се и необходимостта да пазят тайната си, те правеха всичко възможно да се държат естествено пред другите, така както го изискваха нормите на отношенията господарка — слуга. Само в мразовитите есенни вечери зад здраво заключената врата на спалнята на Катрин, когато дървата пукаха уютно в малката камина, Оуен обичаше да се изляга върху кожата пред огнището, облегнал глава в скута на Катрин, да съзерцава пламъците на огъня и да слуша спомените за детството й в манастира. Може да се каже, че вече добре познаваше сестрите Консолата и Мадлен и техните клюки, беше изпълнен с благодарност към сестра Сюплис за нейната обич и грижа към Катрин — тогава малко момиченце, в началото пренебрегнато, а после използвано от семейството си.