Всичко това коренно се отличаваше от собственото му детство. Беше прекарал първите си години на остров Енгълси в семейството на най-могъщата фамилия на Северен Уелс — Тудуриайд Пенминид, Тюдорите на Пенминид. Верността им към Оуайн Глиндур им бе коствала властта, земите, а на някои от тях и живота заради неспирните атаки на англичаните. Забавляваше я и с истории за странстващите бардове на Уелс, с хвалебствията, с които обсипвали своите богати покровители, с изключителната красота на любовните им стихове и с умелите поетични закачки един към друг. Пееше й песните на своята родина на език, напълно непонятен за нея, но пък прекрасен за слушане. Описваше красивите пейзажи от бреговете на пролива Менай и високите склонове на планините в далечината,
Оуен винаги беше имал слабост към красотата на природата, но сега гледаше на всичко с други очи. Приветстваше всеки изгрев с радост в сърцето и увереност, че настъпващият ден ще го награди с поне няколко минути в присъствието на кралицата. Животът му се въртеше изцяло около нея. И двамата се наслаждаваха на малките неща, които научаваха един за друг, при всяка възможност се любеха с удоволствие и наслада. Всичко беше съвършено, с единственото неудобство, че не можеха да споделят любовта си с никого.
Щастлива от факта, че господарката й най-сетне е открила възможност за малко щастие, Гиймот правеше всичко по силите си да осигури поне малко време на Катрин и Оуен заедно и пазеше тайната им така ревностно, както и те самите. Тя нямаше как да знае дали тази affair de coeur (любовна, сърдечна афера — фр.) е временно увлечение от страна на Катрин. В края на краищата, тя беше дъщеря на майка си, а кралица Изабо бе известна с многобройните си любовни връзки. В походката на Катрин се долавяше нова лекота, в гласа й — смях и щастие, а за Гиймот беше важно това да продължи колкото може по-дълго. Тази нова любов — красива и крехка — беше в центъра на живота и на тримата и те бяха решени да я пазят от външния свят.
Ред беше на Катрин да има своята тайна от братовчедка си. Жаклин не беше никак добре, бледа и без сили, остана в леглото ся с тъжен и често пъти празен поглед. Катрин копнееше да я види отново забавна и игрива. Тя се възстановяваше много бавно, докато най-сетне събра сили за кратка, бавна разходка, подпряна на ръката на Катрин, докато двете бъбреха за бъдещето.
По думите на Жаклин, Хъмфри щял да поиска от Парламента да го подкрепи финансово, за да наеме армия. Скоро войниците му щели да нападнат Холандия, за да победят онези, които я бяха измамили, и тогава той щеше да се нарече херцог на Холандия, Зейланд и Ено.
Катрин не каза нищо, но се надяваше Хъмфри да не успее да получи нужните средства и да проведе безумния си план. Дано до Жаклин да не бяха стигнали слуховете за Елинор Кобам, нещо, което, рано или късно, щеше да се случи. Не искаше братовчедка й, която и без това бе изстрадала толкова, да изпита и това разочарование.
В началото на октомври Хъмфри, като управител на Петте пристанища, успя да събере около четиресет кораба и Жаклин си взе сбогом с Катрин, за да тръгне за Дувър, където съпругът й се готвеше да потегли за Холандия със събран от кол и въже военен отряд. Когато новината за намеренията на Хъмфри достигна до Джон Бедфърд, той прекоси Франция с възможно най-голяма скорост с надеждата, че ще успее да убеди брат си да не започва тази глупост, но Хъмфри категорично отказа да се вслуша в аргументите му.
Джон Бедфърд трябваше да остане в Англия до края на годината, за да поеме управлението на страната и да председателства Съвета, докато Хъмфри отсъства. Задачи, с които той се зае не само отговорно, но и изпълняваше в спокойна атмосфера и ефективно.
Хенри Боуфърт догони своя племенник, напускайки заседанието на Съвета към края на април.
— Тазсутрешната ни среща мина много добре — отбеляза възрастният мъж, докато придържаше шапката си, за да не бъде отвята от силния вятър. — Всичко минава далеч по-лесно, когато ти си начело на Съвета.