— Благодаря ти — усмихна се Джон, — но и членовете на Съвета се държат отговорно, така че управлението на страната от името на племенника ми, краля, върви добре в момента. — Той въздъхна тежко, преди да продължи: — Много тъгувам обаче за скъпата си съпруга, която остана във Франция. Наложи се да прекараме коледните празници разделени и не сме се виждали вече няколко месеца. Липсва ми и се надявам Хъмфри да се върне вече от Холандия, за да поеме отговорностите си тук.
— Много добре се чувстваме без него — промърмори епископ Боуфърт. — Той лесно влиза в конфликти и е наистина голям егоист. Между другото, нали знаеш, че има любовница?
— Наистина ли? — Джон не изглеждаше много разстроен от новината. — Вероятно е само флирт. Жаклин знае ли?
— Не вярвам. Съпругата обикновено научава последна. Чух, че била една от придворните дами на Жаклин. Заминала е с тях в Холандия.
— А кралицата знае ли?
— Нямам представа. Но знаеш, че жените обичат да клюкарстват.
— Споменах ти, че смятам да прекарам няколко дни в "Уиндзор" следващата седмица. Ще се видя с Катрин и очаквам с нетърпение срещата ни. Поне ще й съобщя добрата новина от тази сутрин.
— Вярвам, че ще се зарадва да чуе за плановете на Съвета за замъка "Бейнард". Според мен в "Уиндзор" се чувства някак ограничена. Около Хенри се върти цяла армия от жени, които никак не са склонни да я допускат до него.
На Джон никак не му беше приятно да чуе това. Твърдо убеден беше, че единственият начин, по който едно дете трябва да се запознае с живота, е с помощта на майка си, а и на Хенри трябваше да му се даде възможност да бъде преди всичко дете, а после крал. Обеща си да говори за това с Катрин.
Сините камбанки поклащаха нежните си главици сред влажната трева под дърветата и ароматът на див чесън се носеше във въздуха, докато Джон и малката група придружаващи го яздеха към "Уиндзор". Меката слънчева светлина се процеждаше между клоните, в които кос свирукаше весело. Джон обичаше пролетта в Англия — свежестта, ароматите и звуците на този сезон го изпълваха с приятни усещания. Разбира се, отсъствието на Ан го натъжаваше, но щеше да се върне при нея при първа възможност. Сега с радост щеше да се види с Катрин.
Докато приближаваше покоите й, вратата се отвори и той едва не се сблъска с млад мъж, който бързо отстъпи настрани и се поклони.
— Прощавайте, Ваша Светлост — каза той любезно. — Моля да ме извините.
Джон му кимна с усмивка. Къде беше виждал това лице? Много приятен наглед млад мъж: с тъмна къдрава коса, кафяви очи и с дружелюбно изражение. Ще попита Катрин. Вероятно е част от антуража й.
При вида на Катрин обаче бързо забрави за мъжа. Лицето й вече бе лишено от онова напрежение, което той помнеше от последните им срещи.
— Ваше Величество, Катрин, скъпа моя — поздрави той. — Толкова се радвам да те видя. — Джон се наведе да й целуне ръка и усети познатия лек аромат на лавандула.
Наистина хубава жена, помисли си той. Закръгленото момичешко лице бе изместено от по-зрялата хубост на жена, с красив профил, на който, естествено, присъстваше леко издълженият нос на Валоа. Човек трудно можеше да го сбърка. А очите й! По-прекрасни от когато и да било. Изглеждаше някак… Осъществена.
— Джон! Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Изглеждаш добре. Кажи ми как е моята братовчедка Ан? Имаш ли вести от нея?
— Скъпата ми жена е добре, благодаря ти, макар че сме разделени вече прекалено дълго. Тя наистина е прекрасна. Всичко, което ми каза за нея, се оказа вярно. Тя е чудесна компания. Непрестанно ме разсмива!
— Да, това е важно — усмихна се Катрин. — Ела да седнем, за да ми разкажеш всичко, което се е случило от последната ни среща
Двамата разговаряха като стари приятели, каквито бяха и преди, и едва по-късно Джон си спомни, че трябва да й съобщи добрата новина.
— Катрин, какво ще кажеш да си имаш свой собствен дом, където сама ще си господарка и няма да се съобразяваш с изискванията на двора?
Катрин застана нащрек.
— Защо мислиш, че искам свой дом? Никъде няма да ходя, ако не мога да взема малкия Хенри. Нямам никакво намерение да напускам "Уиндзор", докато той е тук.
— Не става дума да напуснеш "Уиндзор", нека ти обясня. Тази седмица в Съвета се обсъждаха няколко важни въпроса, свързани с теб. Решено беше госпожа Алис Ботелър да стане гувернантка на краля.
Катрин понечи да възрази, но той я спря.
— Остави ме да довърша. Изборът е добър. Жената е разумна и ще се погрижи кралят да научи добрите маниери и поведение. Важни неща за всеки мъж, особено крал.