Веднага щом лодкарите привързаха баржата за кея, Катрин скочи на брега. Бързо влезе в замъка и потърси братовчедка си. Гиймот, с подут и зачервен от хремата нос, я пресрещна по коридорите.
— Милейди, херцогът на Глостър се завърна — рече тя, подсмърчайки. — Върнал се е от Холандия.
— Да, Гиймот, разбрах. Къде е херцогиня Жаклин? Къде е братовчедка ми?
— Той се върна без нея.
— Така ли? Глупости! Тя е негова съпруга, не може да не е с него.
Гиймот поклати глава и кихна звучно.
" Но не е, милейди. Той е тук от три-четири часа, а нея още не съм я видяла. С войниците му пристигнаха неочаквано и доколкото разбирам, се разплаща с тях. Затова чакат отвън. Херцогинята не е с него. — Гиймот кихна отново. — Наистина не е.
Какво ли се е случило, помисли си Катрин, та Хъмфри се е прибрал без Жаклин? Дали бе останала в Холандия? Невъзможно.
— Гиймот, вземи наметката ми, моля. И се намажи с лимонов мехлем за това кихане. Отивам да потърся Негова Светлост херцога, за да попитам кога ще пристигне Жаклин. — Катрин разкопча клипсовете на наметката си и дрехата се свлече на земята. Гиймот успя да я подхване в последния момент и изпрати с поглед господарката си. Кихна за пореден път и поклати глава. Много скоро кралицата шеше да разбере, че Хъмфри от Глостър се е прибрал у дома с Елинор Кобам.
* * *
Оуен влезе в "Лебедът" в тази прохладна пролетна вечер с надеждата, че ще завари Гилбърт. Връщаше се в "Уиндзор" от посещение при кралския кожар, с когото се пазари за цената на летните обувки на Нейно Величество. Забеляза на пейката любимата си маса край огнището едрата фигура на братовчед си Маредид. Стори му се изморен, сякаш идваше направо от път.
— Господи, колко е добра тази бира — въздъхна Маредид след като преглътна. Остави халбата на масата и се усмихна радостно. — Холандската бира е слаба и отвратителна като пикня на свещеник. — Както обикновено обърса уста с опакото на ръката си. Все едно никога не бе заминавал. — Ти как си?
— Какво, по дяволите, правиш тук? — усмихна се Оуен широко, радостен от срещата. — Не трябваше ли да се биеш някъде в Холандия?
— Значи нищо не си чул! Сега ще ти разправя каква абсолютна загуба на време беше цялата работа. Защо не отидеш да вземеш още една бира, преди да си седнал, че изпих тази? — Маредид пресуши шумно чашата си и се замисли откъде да започне разказа си за необмислената, объркана и напълно безрезултатна кампания на херцог Хъмфри за отвоюване на земите на жена си в Холандия.
Проследи с поглед Оуен, който бе взел празната халба и вече бъбреше с жената на кръчмаря, докато тя пълнеше отново чашата. Добре беше направил братовчед му, че се издигна и стана секретар на кралицата за толкова кратко време, вместо да избере пътя на войник. Военната служба се бе оказала много разочароваща.
Маредид се замисли за събитията от последните няколко месеца. Беше имал големи надежди, а и се гордееше, че уменията му на наемен професионален войник са били оценени. Заплащането щеше да е добро, а и херцогът бе обещал, в случай че походът е успешен, да даде още. Успешен? Каква ирония! Глостър бе превърнал кампанията в истинска комедия. Никаква подготовка, никаква стратегия, а и абсолютно никаква дисциплина. Съвсем естествено сред войниците тръгнаха слухове, защото никой не разбираше защо не се бият, а само чакат. Говореше се, че привържениците на херцогиня Жаклин са се обърнали срещу нея, поставяйки под въпрос както смисъла, така и е законността на брака й с англичанина, особено след като този англичанин бе довел и войска, за да подкрепи претенциите си към нейните земи. Докато военните части чакаха заповеди, които така и не идваха, пратениците, които пренасяха кореспонденцията между Глостър и Филип Бургундски, разпространиха слуховете, че писмата са изпълнени със заплахи и предупреждения. Нищо чудно, че войниците започнаха да залагат. Едни твърдяха, че Филип ще дойде да подкрепи Глостър, а други, че това няма да се случи, и вторите спечелиха. На всичко отгоре пристигна и вестта, че папа Мартин Пети от Рим е заявил, че бракът между херцогиня Жаклин и херцога на Брабант е валиден, което правеше следващия й брак с херцога на Глостър незаконен. Цялата работа беше обречена от самото начало.
— Това, което ми е най-трудно да проумея — добави Маредид, след като нарисува пред Оуен цялата картина, — е защо се смяташе, че Глостър е добър военачалник. Говореше се, че преди да го ранят с бойна брадва, се отличил при Ажанкур. В Холандия той беше като разтреперана девица. Нямаше никакъв контрол над войската си. Хората като мен, старши по ранг, нямахме водач и напразно чакахме заповеди.