— Чудесна реколта, стари приятелю — отбеляза Боуфърт, подавайки чашата си за повторно наливане. — Кажи ми, Мармадюк, какво знаеш за очарователната си нова съседка в замъка "Бейнард"?
Очите на ректора светнаха.
— Нейно Величество, прекрасната кралица Катрин? Тъкмо за нея си говорехме с Уилям. Боя се, че знам твърде малко. Би трябвало да я посетя вече, за да заявя уважението си и да я приветствам с добре дошла в тази прекрасна част на Лондон. Доста нехайно от моя страна!
— Не съм имал привилегията да се срещна с нея — обади се епископ Уилям Грей, — но чувам, че била много приятна и хубава при това.
— Така е — съгласи се Хенри Боуфърт. — Имам удоволствието да я познавам добре. С радост мога да кажа също, че макар да съм неин чичо. благодарение на брака й с племенника ми, тя благоволява да се обръща към мен с малкото ми име. Уверявам ви, че това, което хората говорят, е напълно вярно. Искате ли да ви представя?
— Много!
— Да вървим тогава — малко припряно предложи Боуфърт. — Замъкът е съвсем наблизо. Оставете виното. Чудесно е и нищо няма да му стане, ако си почине някой и друг час.
Той се беше съвзел от наскоро преживения ужас, макар някъде дълбоко в съзнанието му да го глождеше необяснима тревога. Беше чул някой да споменава думата "херцог". Без съмнение са имали предвид Хъмфри от Глостър. Жизнерадостният хубавец Хъмфри беше много популярна личност сред лондончани и Боуфърт вече беше предупреден, че племенникът му се опитва да разбуни духовете.
* * *
Гиймот старателно сгъваше дрехите на Катрин и ги прибираше в пътнически сандъци. Тя мръщеше чело, загрижено смутена от последните събития. Катрин и Оуен я бяха посветили в тайната за бебето и своите планове. Бяха решили да заминат за Уелс, където Оуен имаше приятели. Ала Гиймот съвсем не беше наясно къде е това и какви дрехи ще са нужни на кралицата.
Оуен вече бе изготвил списък с нужните вещи, включително бижута и съдове за хранене и прибори. Ред беше на Гиймот да приготви дрехите, бельото и обувките, така както го правеше преди всяко пътуване към някоя от резиденциите извън Лондон. Само дето нямаше смисъл да носят толкова много дрехи, поне не тези, които не могат да бъдат разширявани, когато коремът й започне да расте. Може би трябваше да посветят и шивачката Моли Бетс в тайната.
Катрин и Оуен седяха в дневната. Той — с отпусната ръка върху облегалката на нейния стол, а тя с глава на рамото му — и за кой ли път обсъждаха своя проблем. Макар да не говореше за притесненията си, Оуен беше силно разтревожен за пътуването до Уелс. Дали Лудлоу не беше по-подходящо място? Каквото и да изберат трябваше да тръгнат час по-скоро. Катрин, напрегната като котка, почти подскочи, когато чу лекото почукване на вратата.
— Един момент — високо каза тя, докато оправяше косата си.
— Ваше Величество, имате посетители — обади се управителят на замъка в пролуката на вратата, която Катрин отвори така, че Оуен да не се вижда. — Негова Светлост епископът на Уинчестър е тук с двама свои колеги и пита дали ще го приемете. Удобно ли е?
— Епископ Боуфърт! Да, да, разбира се. Кажете на Негова Светлост, че идвам веднага.
— Добре, госпожо.
Докато чакаше в приемната с преподобния Мармадюк дьо Къркъби и епископ Уилям Грей, Хенри Боуфърт забеляза сандъците и кутиите, струпани до стената.
— Да не би някой да се мести? — попита той управителя, когато се върна. — Да не би да е кралицата? Та тя се нанесе съвсем скоро.
— Доколкото разбрах, Нейно Величество възнамерява да обиколи някои от имотите от вдовишкото наследство, милорд — отговори управителят, докато ги въвеждаше в просторна стая с изглед към река Темза. — Сандъците ще бъдат приготвени и натоварени, щом разберем повече подробности за маршрута и най-вече за датата на отпътуване.
Хенри Боуфърт сбърчи чело. Много събития се бяха случили в последно време, за които той дори не беше чул. Не знаеше за плановете на Катрин да посети някои от именията си, макар да имаше спомен, че Уолтър Хънгърфърд бе споменал преди време, докато траеше едно събрание на Съвета, че тя е изразила желание да направи подобно пътуване. Къде ли беше намислила да замине? В Уолингфърд може би? Или отново в Хартфърд? В Лестър?