Ако трябваше да е съвсем честен, Джон предпочиташе да остане във Франция, където все повече се чувстваше у дома си, но като член на кралското семейство, нямаше голям избор и беше длъжен да се върне, за да се намеси в разразилата се вражда между брат си и техния чичо. Посещението му бе в отговор на спешната молба на Хенри Боуфърт, който твърдеше, че Хъмфри е започнал да се държи твърде неразумно и с това заплашва живота на краля. Джон просто нямаше избор, освен да отговори на молбата на Боуфърт. Не можеше да предвиди колко време ще се наложи да остане в родината, за да уреди отношенията им, ето защо взе и жена си. Беше прекарал предишната Коледа без нея и не можеше да понесе мисълта, че и тази година ще бъдат разделени за празника.
Успяха все пак да стигнат до абатството "Мъртън" и с радост установиха, че Хенри Боуфърт е пристигнал от Лондон, за да ги посрещне. Силна снежна буря правеше по-нататъшното им придвижване към столицата невъзможно. Би било истинско безразсъдство да продължат и колкото и да им се искаше да бъдат с краля и неговата майка, бяха принудени да останат в "Мъртън" и да прекарат празника тримата спокойно и приятно.
* * *
Лошото време и силният студ продължиха още няколко дни, което даде възможност на Хенри Боуфърт да запознае племенника си със събитията от последните три-четири месеца. Бедфърд беше отвратен от интригите на брат си и агресивното му поведение. Чу как се е стигнало до сблъсъка между племенник и чичо в края на октомври на Лондонския мост, когато те двамата и придружаващите ги едва не се сбили. До бой не се стигнало благодарение на намесата на архиепископ Чичли, който успял да ги убеди, че подобна безотговорна публична демонстрация на враждата между двама от най-важните принцове с кралско потекло изобщо не е от полза за младия крал.
— Искаш да кажеш, че и двамата сте участвали в този сблъсък? — попита Джон, който не желаеше да хвърля обвинения, докато не е сигурен чия точно е вината.
— Така е — призна Боуфърт — и искрено се срамувам от това. Само че поведението на Хъмфри до този момент бе наистина възмутително. Той обаче отиде твърде далеч. Просто трябва да бъде спрян.
— За какво става дума? — вдигна вежди Джон.
— Примерите не са един и два, но най-много се възмутих когато отвлече краля.
— Как така го отвлече? Искаш да кажеш, че…
— Взел момчето от детската стая, нахлузил му някакво подобие на корона на главата, след което заедно с няколко от своите приятели яхнали конете и минали по улиците на Лондон, за да го покажат на хората… Махали им, накарали и момчето да ги поздрави. Хъмфри е много популярен сред лондончани и те на драго сърце приветстват всяка негова поява.
— Какво, за бога, си въобразява, че постига с такова нещо — потресен попита Джон.
— Много просто, напомня им, че именно той е най-важният човек в Англия, че той е отговорен за краля и следователно за държавата.
— Направо не е за вярване.
— Поведението на Хъмфри в последно време е направо непредсказуемо.
— Къде е майката на краля? — поиска да знае Джон Бедфърд. — Къде е била Катрин, когато всичко това се е случвало?
— Пътуваше — отговори Хенри Боуфърт, без да се впуска в подробности. — Наскоро се прибра в двора.
— Да поискаме още дърва за огъня — въздъхна Джон. — Трябва да обсъдим още много проблеми.
* * *
Откакто дъщеря й Джоун се омъжи за Джеймс от Шотландия, херцогинята на Кларънс се сближи много със сина си Едмънд Боуфърт. С огромна радост го посрещна в "Уестминстър" десетина дни преди Коледа, където той пристигна, за да прекара празника в двора. Приятно се изненада, че не бе останала и следа от недодялания хлапак. Младежът очевидно беше помъдрял и се бе превърнал в привлекателен млад мъж. Сега вече щеше да е далеч по-лесно да му намери подходяща съпруга, стига момичето да го хареса.
Наблюдаваше го как повежда кралица Катрин към дансинга след първите звуци на танца фарандола — истинско олицетворение на елегантността. Тя винаги беше обичала Катрин и нищо нямаше да й достави по-голямо удоволствие от това да я приеме за своя снаха. Въпреки разликата във възрастта Катрин и Едмънд щяха да са чудесна двойка. Пет години не са съществена разлика между мъж и жена, дори жената да е по-възрастна. Тя все още беше в години, когаго можеше да ражда, а и един брак между двамата щеше да направи Едмънд втори баща на краля. Едно общо тяхно дете пък щеше да е полубрат или полусестра на крал. Идеята й и се струваше много привлекателна.