Бедфърд не можеше да си позволи грешки, не и този път. Бяха му нужни цели три месеца, за да уговори брат си и чичо си да се срещнат, за да се уреди тази абсурдна ситуация. Ако единият беше налице, другия го нямаше и той наистина се плашеше конфликтът им да не стигне до саморазправа, така че забрани носенето на мечове по време на сесиите на Парламента. Знаеше обаче, че някои членове крият сопи и здрави пръчки под пелерините. Шегобийците вече го бяха нарекли "Парламента на сопите".
Беше бесен на брат си Глостър за зловредните слухове, които бе пускал по адрес на епископ Боуфърт за държавна измяна и заговор срещу короната. Неговите обвинения бяха отхвърлени вече, благодарение на обстойната реч на архиепископ Чичли. Епископът бе дал официално клетва, че никога не е участвал в заговор за убийството на крал Хенри Пети. От мястото си Джон Бедфърд бе наблюдавал гнева, изписан на лицето на чичо му пред явната несправедливост на обвиненията, и макар идеята за подобно нещо да беше напълно нелепа, Бедфърд знаеше, че това трябва да бъде отхвърлено официално като фалшификация пред целия Парламент и най-важното, да бъде ратифицирано от краля.
Най-сетне Хенри Чичли стигна до края на изявлението в вдигна поглед. Това беше знак за Джон Бедфърд, който се обърна и застана в подходяща позиция пред племенника си и заговори бавно и отчетливо:
— По този начин Негово Светейшество епископът на Уинчестър отрича напълно и по всички точки, че някога по какъвто и да е повод е замислял свалянето на вашия баща крал Хенри Пети или на вашия дядо крал Хенри Четвърти. Той е и винаги е бил верен поданик и слуга на короната и на кралското семейство Ланкастър. Заклева се в това и моли Ваше Величество да му повярвате. Ето защо съм длъжен да ви попитам… — Тук Джон Бедфърд спря и погледна твърдо племенника си. — Приемате ли, Ваше Кралско Величество?
Хенри се размърда неспокойно. Беше чул толкова много дълги думи, но дали бе чул онази малка дума "не"? Май не, без да е много сигурен. Погледна неуверено чичо си Бедфърд и видя, че той е вдигнал вежди, кимайки едва забележимо. Да, значи трябваше да кимне.
Детето закима така енергично, че короната за малко да се изхлузи от главата му. Тих шепот на одобрение мина през залата, пълна с членове на Парламента. Сега може би на глупавото поведение на двамата членове на кралското семейство щеше да се сложи край. Твърде дълго то беше причина за неразбориите в държавата. Но Бедфърд не беше свършил.
— В такъв случай. Ваше Величество, може ли да предложа епископът на Уинчестър и херцогът на Глостър да заявят желанието си да работят заедно за все по-голяма слава на Англия под вашето справедливо и добро управление, като си стиснат ръцете? — Той замълча. — Съгласен ли сте, Ваше Величество?
Отново тези дълги и сложни думи! Момченцето не беше сигурно. Последния път беше кимнало, може би сега се очакваше да завърти глава. Тъкмо щеше да я завърти, когато се сети, че би трябвало преди това да погледне чичо си. Сърцето на Бедфърд се обърна, но той вдигна вежди и леко кимна.
Кралят закима отново енергично, като внимаваше короната да не се плъзне надолу от главата му.
— В такъв случай, милорди — рече Бедфърд високо, — може би ще изпълните желанието на Негово Величество? — Той чувстваше как струйки пот се стичат по гърба му.
Глостър протегна ръка със снизходителна усмивка, епископът с известно усилие на волята я посрещна и двамата си стиснаха ръце. Членовете на Парламента въздъхнаха с облекчение.
* * *
Трудното примирие бе постигнато през тези дълги седмици в "Лестър", но Джон, макар и освободен от напрежението, продължаваше да мисли за недовършените неща.
— Разбира се — посочи той същата вечер по време на скромната вечеря с Ан и Катрин, — това вероятно е краят на политическата кариера на чичо Хенри.
Двете жени вдигнаха въпросителни погледи.
— Защо мислиш така? — попита Катрин.
— Наложи се да го помоля да се откаже от поста си на канцлер — отговори Джон. — Това никак не му хареса.
— Тогава защо?
— Защото Хъмфри настоя за това, преди да даде съгласие за сдобряването. Всички знаят колко се ядоса той, че чичо Хенри е назначен за канцлер по време на неговото отсъствие, а и никой не го очакваше да се върне така скоро от Холандия.