Катрин се усмихна. — Гиймот беше забавно упорита за някои неща. Чудесно знаеше името на човека.
— Сам ли е, Гиймот?
— Да, милейди.
— Тогава го покани, моля те. О, и може би няма да е зле да му донесеш чаша вино. Никога не отказва.
Тя не беше много сигурна какво точно й хареса веднага в Мармадюк де Къркъби и я накара инстинктивно да се изпълни с доверие към него. Може би игривата искра в очите, готовността да я изслушва или просто фактът, че Хенри Боуфърт високо го ценеше. Той и Катрин заедно с епископ Уилям Грей станаха добри приятели, откакто тя дойде да живее в замъка "Бейнард". Винаги се радваше да ги види.
— Моля, седнете — покани тя ректора. — Кажете ми на какво дължа удоволствието да ме посетите.
— Ваше Величество, получих писмо от епископ Боуфърт, не, извинете, от кардинал Боуфърт. Трябва да свикна вече с новата му титла. Благодаря — обърна се той към Гиймот, която остави чаша с вино на масата до ръката му. — Новият пост не го е променил. Пише както и преди. Забавно е. Помоли ме в писмото си да ви поздравя. Та се възползвам от възможността да го направя лично!
— Много мило от ваша страна.
— А е и добро извинение да ви посетя, милейди. — Де Къркъби се усмихна, отвори кожената кутия, която носеше, и извади парче пергамент. — Освен за вас ме моли да попитам и за някого, когото нарича Тасинда. Малко дете, което познавате. Изглежда иска да знае, че е добре.
Сърцето на Катрин се обърна и тя затаи дъх.
— Така ли пише, наистина?
— Разбира се, уверете се сама. — И той подаде писмото.
Катрин се загледа в спретнатия обработен почерк на кардинала. Името Тасинда се набиваше на очи. Защо я бе споменал в писмо до Мармадюк де Къркъби? Освен ако… Ако… Може би Хенри Боуфърт й даваше възможност, ако иска, да довери тайната си на стария му приятел, ректора на "Сейнт Андрю до Дрешника".
Погледът й минаваше по редовете, без да разбира думите. Това беше един от онези моменти, когато, ако каже истината, никога повече няма да може да се отрече от нея. Ала у ректора имаше нещо, което я подтикваше да му се довери.
— Тя е моя дъщеря — вдигна очи Катрин.
Чашата спря пред устата на ректора.
— Дъщеря ли?
— Да, епископ… Прощавайте, кардинал Боуфърт… Той очевидно иска да ви разкажа за нея.
— Може би няма да е зле да го направите, милейди.
Тя никога не съжали, че му се довери. Започна да разказва и да разказва, думите се сипеха като порой — първо на смесица от френски и английски, което затрудняваше малко добрия човек. Постепенно тя се успокои и Къркъби вече можеше да добие по-ясна картина за преживяното от една самотна млада жена далеч от дома си, в съвсем чужда среда, където очевидно никой не се интересува от това как се чувства, която се влюбва в млад мъж, превърнал се и в неин най-добър приятел. Това се стори съвсем естествено на ректора, с тази разлика, че тя не беше обикновена жена. Тя беше вдостващата кралица на Англия, влюбена в един слуга. Като се замисли, си даде сметка, че вероятно това беше и причината за нейната тревога при първата им среща. Спомни си как Хенри Боуфърт се погрижи тогава за нея. Очевидно го правеше и сега, макар и от разстояние.
— А детето е резултат от вашата… от вашето приятелство с мастър Тюдор, нали?
— Да. Още не мога да понеса мисълта, че трябваше да я оставя. Мисля за нея всеки ден и всяка минута и често се моля за нея.
— Тогава с ваше разрешение, милейди, аз също ще я споменавам в молитвите си.
— Ще съм ви много благодарна! Наложи се да я оставя на грижите на дъщерята на кардинал Боуфърт.
— Той спомена за това. Спомням си времето, когато тя се роди. За него този период беше истинско изпитание, разкъсван между нуждата на детето от баща и собствената си потребност да се посвети на Църквата. Решения, които не се взимат лесно, също както и вашите. Може би, ако имате възможност да се омъжите за бащата на детето, нещата ще бъдат по-различни за вас.
— Не мога да се омъжа за Оуен — въздъхна Катрин. — Това ще предизвика истински скандал. Освен това тук в замъка имаме съвсем малък параклис, а капеланът няма никаква представа за връзката ни, така че дори да беше възможно…
— Така е — закима ректорът. — Няма ли да се чувствате по- добре, ако вие и мастър Тюдор имате брак?
— Разбира се. Не желая нищо повече от това. Но е невъзможно.
— Не е толкова невъзможно. Мъжът ви, покойният крал не е между живите, така че сте свободна да се омъжите отново. Можете да го направите с когото вие изберете и където изберете. Можете да сключите таен брак и в хамбар, ако това е желанието ви. Важен е обетът, който давате.