Всички седяха и ме слушаха спокойно, въпреки че на няколко пъти мнозина от тях нервно се разшаваха, сякаш се готвиха да ме прекъснат. Президента обаче вдигна ръка и като им даде знак да мълчат, ми позволи да говоря без да спирам. Не съм поглеждал часовника си, но предполагам, че разказът ми трая не повече от петнайсетина минути. Представих обобщено събитията; пропуснах повечето подробности с изключение на най-важните.
Когато свърших, известно време никой не продума, и седнал на мястото си, аз огледах хората около масата.
Най-накрая директорът на ФБР се размърда.
— Доста интересно — промълви той.
— Наистина — обади се кисело генералът.
— Доколкото разбрах — обади се министърът на търговията, — този ваш приятел протестира срещу факта, че сме въвели твърде много различни елементи в неговата митична страна и така сме осуетили всички опити да наложат що-годе свясно управление.
— Не управление — побързах да кажа, слисан, че човек може да си мисли с такива понятия за мястото, което току-що бях описал. — Култура. Навярно може да го наречете начин на живот. Или цел, защото изглежда, че в тази страна няма никаква цел. Там всичко става по някакъв весел или налудничав начин. Няма посока на развитие. Надявам се разбирате, че след като съм бил там само няколко часа, не мога…
Министърът на финансите изгледа ужасено този на търговията.
— Да не искаш да кажеш — извика той, — че вярваш на тези… тези небивалици… тези…
— Не знам какво да мисля — отговори министърът на търговията. — Пред нас стои свидетел, на когото може да се вярва, и съм убеден, че той не би изопачил истината.
— Възможно е да са го заблудили! — подскочи министърът на финансите. — Да са го упоили!
— Или това е някакъв номер, който иска да ни изиграе пресата — заяви министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи.
— Господа — намеси се държавният секретар, — ще ми разрешите ли да обърна внимание на едно твърдение, което особено ме порази. Според лекарската експертиза, Филип Фрийман е починал, от инфаркт. Разнасяха се някакви много странни слухове, че е бил пронизан от стрела в сърцето — от стрела, която някакъв тип, облечен като средновековен воин, пуснал с лъка си. Никой, разбира се, не повярва на това. Беше твърде невероятно. Също както и цялата история, която чухме, и ако…
— Нима вярвате на тази история? — попита министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи.
— Трудно е да се повярва — отвърна държавният секретар, — но не смятам, че трябва веднага да я отречем цялата, да я отхвърлим с лека ръка, без да й обърнем никакво внимание. Най-малкото трябва да я обсъдим.
— Навярно трябва да попитаме — рече генералът — нашите гости, изтъкнати учени, какво мислят за всичко това.
Той се завъртя на стола си и кимна към хората, седнали на редицата столове край стената.
Един от тях бавно стана от мястото си. Беше дребен и възслаб възрастен мъж с побеляла коса, който по странен начин изглеждаше изпълнен с достойнство. Говореше внимателно, като придружаваше думите с леки движения на ръцете си с изпъкнали сини вени.
— Може би няма да изразя мнението на всичките си колеги — започна той, — и ако е така, предполагам, че те ще ме поправят. От моя гледна точка, като взема всичко под внимание, мога да кажа, че ситуация, подобна на описаната, противоречи на всички известни научни догми. Бих казал, че е невъзможна.
Седна също така внимателно, както бе станал, като протегна надолу ръце да се хване здраво за дръжките на стола, преди да се отпусне на седалката му.
Тишина изпълни стаята. Един-двама учени поклатиха глава в знак на съгласие, но никой от останалите не помръдна.
Дявола се обърна към мен.
— Тези глупаци не вярват нито дума от това! — възкликна той.
В стаята беше така тихо, а той го каза доста високо, така че всички го чуха. И въпреки че всеки от тях имаше предостатъчно причини да не вярва, че като се има предвид естеството на политиката, по едно или друго време всички те са били представяни като глупаци от някой наблюдател, това навярно бе първият път, когато им го казваха право в лицето.
Поклатих в отговор глава, едновременно да го упрекна за непристойния език и да потвърдя, че не му вярваха. Знаех, че няма начин да му повярват. Всеки, който повярваше, щеше да бъде изхвърлен с присмех от държавния си пост.
Дявола скочи на крака и удари с тежкия си космат юмрук по масата. От ушите му изскочиха тънки струйки дим.
— Вие ни създадохте — закрещя им той. — Вие, с малките си мръсни и злобни мозъчета, с красивите си объркани мисли, с непохватните си несигурни, измъчени, уплашени умове, вие създадохте нас и света, в който ни захвърлихте. Направихте го несъзнателно и за това не ви обвиняваме, макар да е странно защо хора с такива забележителни познания по физика и химия не са открили досега онези невъзможни неща, за които вашите учени твърдят, че не могат да се случат. Но сега, след като го знаете, сега, след като сте били принудени да го научите, морално сте задължени да измислите някакъв начин, така че да се подобри окаяното положение, в което сте ни поставили. Вие можете…