Президента също скочи на крака и по примера на Дявола също удари с юмрук по масата — въпреки че не постигна никакъв ефект, защото от ушите му не излезе дим.
— Господин Дявол — викна той, — искам да ми отговорите на някои въпроси. Казахте, че сте спрели колите, радиото и…
— Точно така, спрях ги! — ревна на свой ред Дявола. — Спрях ги в цял свят, но това е само предупреждение, просто да дам пример какво може да се случи. И го направих съвсем културно. Колите спряха бавно и леко и абсолютно никой не пострада. Позволих на самолетите да се приземят, преди двигателите им да престанат да работят. Оставих заводите да функционират, така че хората да се трудят и да получават надници, както и все още да се произвеждат стоки…
— Но без транспорт ще загинем — обади се министърът на селското стопанство, който досега бе мълчал. — Ако нямаме възможност да извозим храните, хората ще измрат от глад. Ако не могат да се пренасят стоки, търговията ще замре.
— Вижте армиите ни — добави генералът. — Останали са без самолети, без бронирани машини, без никаква свръзка…
— Още нищо не сте видели — засъска Дявола. — Следващия път няма да функционират колелата. Нито едно колело няма да се върти. Нито в заводите, нито на велосипедите или ролковите кънки, нито…
— Моля ви, господин Дявол — закрещя Президента, — няма ли да снишите малко гласа си? Моля всички да понижат малко тона. Няма да постигнем нищо, като си викаме така силно. Трябва да сме разумни. Зададох вече един въпрос и имам още един. Признахте, че вие сте сторили всичко това. А сега ни кажете как сте го направили?
— Ами аз… — заекна Дявола, — ами просто го направих, това е. Пожелах да стане и то стана. Много неща върша по този начин. Нали разбирате, вие ми приписахте всичко това, вие го измислихте и ме накарахте да действам така. Един дявол може да направи абсолютно всичко, стига то да е лошо. Доста се съмнявам, че ще имам подобен успех, ако върша добрини.
— Магията, господа — рекох аз. — Тя е единственото обяснение за всичко това. И не обвинявайте Дявола, ние сами сме я измислили.
Възрастният господин, който бе говорил от името на учените, се изправи на крака и вдигна стиснатите си юмруци над главата.
— Магия! — изписка той. — Невъзможно е да съществува! Няма прероден закон…
Навярно щеше да каже още нещо, но се задави и остана така за момент, мъчейки се да си възвърне дъха и гласа. Накрая се отказа и седна.
— Може би сте прав — отвърна Дявола. — Навярно няма никакъв научен закон. Но какво ни засяга науката? Колелата ще са следващото нещо, което ще спра, после електричеството и след това най-вероятно огъня, въпреки че не съм мислил чак толкова напред. И когато свърша с това, когато се върнете във феодалните замъци, в началото на доброто старо средновековие, в Епохата на мрака, и отново започнете да мислите с уважение за…
— Ако обичате, сър — прекъсна го Президента, — имам друг въпрос, стига да сте свършили със заплахите.
— Многоуважаеми господине — каза Дявола, като се опита да бъде учтив, — аз не отправям заплахи. Само ви казвам какво може да се случи и какво ще се случи, ако…
— Но защо? — запита Президента. — От какво точно се оплаквате?
— Да се оплаквам ли?! — изрева Дявола побеснял и забравил всякаква вежливост. — Питате ме от какво се оплаквам? Хортън Смит, който бе ранен в битката при Гетисбърг, който се би с голи ръце срещу Дон Кихот, който преследваше коварна вещица през страшни гори, той ви представи оплакванията ми.
В знак на желанието си да се покаже разумен, той сниши гласа си от рев до обикновено крещене и продължи:
— Едно време страната ни бе населявана от храбри същества, някои от които бяха наистина добри, а други — действително зли. Не се шегувам, приятели мои, като ви казвам, че бях и че съм един от злите. Но най-малкото имахме цел и се спогаждахме — добрите и лошите, дяволите и феите — за да можем да живеем. А сега какво ни е останало? Ще ви кажа кои живеят сред нас. Всички безмозъчни персонажи от комикси и анимационни филми като Мики Маус, кучето Плуто, патокът Доналд, разни смърфове, барбарони…