— О, извинявай — изричам. — Не знаех, че има някой вкъщи.
Пайк се изправя и ме приковава с поглед, който казва, че съм ужасна лъжкиня.
— Здрасти, Джордан. — Ейприл влиза в кухнята зад него. — Как си?
Усмихвам ѝ се стегнато.
— Добре.
После връщам вниманието си обратно върху модела и се заигравам с малко изкуствена трева.
Пайк все още гледа надолу към мен, проточва се дълго, неловко мълчание, докато Ейприл вероятно се опитва да разбере какво става.
— Аз… ще си вървя — казва накрая.
Пайк се колебае за миг, виждам как ръката му стиска стола от другата страна на масата, но не срещам очите му.
Знам, че току-що се държах като разглезено хлапе, и се чувствам леко засрамена особено след като номерът ми не мина, но…
Можеше да я заведе някъде другаде. Довел я е тук с надеждата, че ще ги видя заедно.
Той я изпраща, не мога да чуя няколкото приглушени думи, които си разменят, но когато вратата се затваря, чувам ключалката да изтраква, и издишам.
Няма я.
Пайк се връща в кухнята и се насочва към хладилника, а аз забелязвам, че все още носи морскосинята тениска и джинсите от по-рано и е обут в работните си ботуши. Не изглежда дори леко разсъблечен, което е добър знак.
— Извинявай, получи се неловко — казва ми и изважда безалкохолно. — Ние всъщност току-що дойдохме. Тя влезе, за да…
— Къщата си е твоя. Не ме интересува — казвам му и се преструвам на съсредоточена върху задачата си. — Прави каквото искаш.
— Сигурна ли си? — пита с развеселен тон. — Тръшкаше вратичките на пералнята и сушилнята и надуваше музика в десет вечерта. Изглеждаш… раздразнена.
Поклащам глава и свивам рамене.
— Разбира се, че не съм. Не бих очаквала да промениш начина си на живот само защото съм тук. Дерзай.
Той мълчи, виждам с крайчеца на окото си как за миг просто остава на място. Чувствам се зле заради това че се радвам, че ще си легне сам. Искам да си има някоя. Някоя, която ще го обича и ще го кара да се чувства добре.
Но…
Не нея.
И не някоя друга всъщност.
Влюбвам се в него. Искам да избере мен.
А той е толкова упорит и тази вечер ми скрои номера с Ейприл само за да ми докаже, че не ме иска.
— Но си мислех, че имаш някакъв проклет вкус, за бога — отбелязвам и залепям още трева под изкуственото дърво.
— Моля?
Поглеждам нагоре.
— Знаеш ли, че тя развали брака на Маркъс Уедърс? — питам го. — Виси на бара и чака някой да я заведе вкъщи всяка вечер, и изобщо не е придирчива. Женени, заети, все едно…
— Добре че не съм зает тогава — отвръща ми. — Няма проблем.
Навеждам очи и затварям лепилото, осъзнала, че съм изгубила този рунд.
— Можеш да си намериш някоя по-добра — измърморвам накрая.
Не че мразя Ейприл. Преди не ми пукаше, че е разбила нечий брак. За тази игра трябват двама, а и Маркъс Уедърс също е виновен.
Но сега ми пука, защото ме засяга пряко. Защото Пайк е зает.
— Теб пък какво те интересува? — предизвиква ме, като се връща обратно на масата. — Аз съм голям мъж, който е правил секс, още преди да се родиш. Свикнал съм да го правя, когато искам, освен това не отговарям пред теб, чуваш ли ме? — Думите му ме нараняват, чувствам се жалка. — Ще правя каквото си искам, без да се съобразявам с мнението на някакво хлапе, живеещо под покрива ми.
Думата „хлапе“ ме удря като с чук и сърцето ме заболява. Скърцам със зъби, превръщам болката в гняв.
— Схванах. — Отново поглеждам към него. — Тогава си отивам в стаята.
Ставам от мястото си и очите му веднага се спускат към голия ми корем. Тениската стига доста над пъпа ми и аз се наслаждавам на начина, по който тялото му замръзва, и той трябва да извърне очи.
Заобикалям масата и тръгвам към всекидневната, но си спомням за свещта. Обръщам се назад и нарочно се навеждам бавно над овалната маса, извивам гръб и усещам как шортите ми се смъкват и откриват червените презрамки на прашките, същите, които носех, докато се целувахме в двора преди седмица.
— Забравих за свещта — казвам и вдигам горещите си очи към неговите. — Но мога да я оставя, ако искаш. Знам, че червеното ти е любимо.
Червена свещ или червени прашки? Не е трудно да позная кое от двете привлича вниманието му в момента.
Той преглъща и плахият му поглед се насочва към червената коприна, подаваща се над шортите. Усмихвам се, а очите му се стрелкат към моите и се присвиват.
— С всяка секунда ме вбесяваш все повече. — Дрезгавото му ръмжене звучи опасно. — Провали ми вечерта и все още имам да изпускам доста пара, така че внимавай.