Затварям очи, намислям си желание и духвам свещта, преди отново да се изправя.
— Това „хлапе“ е причината да имаш толкова много пара за изпускане, нали? — дразня го. — Страшен лъжец си.
Той изправя рамене, диша тежко.
— Отивай си в стаята, Джордан.
— С удоволствие — отстъпвам, продължавайки да го дразня. — Там имам вибратор с по-големи топки от твоите.
Той ме хваща и ме вдига, мята ме през рамо, а аз изпухтявам, когато ми изкарва въздуха и рамото му се забива в корема ми.
Какво, по дяволите?
Стъпките му тропат нагоре по стълбите, а аз се чувствам, все едно ще падна, колкото повече се изкачваме.
— Пайк, спри! — викам.
— Тогава спри да ме предизвикваш! — изревава и ме шляпва по задника.
Изскимтявам, а лявата ми буза гори. Кучият му… Протягам се назад и се опитвам да покрия задника си, в случай че отново се опита да ме шляпне.
Чувам как рита вратата на стаята ми и в следващия миг политам през рамото му и гърбът ми се стоварва на леглото.
Лактите ми потъват в дюшека, главата ми се люшва напред, а косата влиза в лицето ми.
— А сега заспивай! — извиква.
Издухам косата от очите си и го виждам как излиза.
— Ще ме завиеш ли?
Забелязвам как свежда глава и диша толкова тежко, като че ли му е свършило горивото. Обръща се, а гласът му е само малко по-спокоен.
— Какво те е прихванало тази вечер, по дяволите?
Бъзика ли се?
Оттласквам се от леглото и заставам пред него.
— Доведе я тук, това ми става.
— Къщата си е моя!
Поклащам глава.
— Тя няма да те задоволи — казвам му. — Тя не е онази, която искаш.
— Ревнуваш, така ли?
Снишавам глас и се приближавам до него.
— В тази къща имаш всичко, което ти трябва. Няма причина да търсиш другаде… — свеждам глава, леко засрамена — … онова, от което се нуждаеш — казвам му.
Аз съм онова, от което се нуждае.
Гърдите му се повдигат и спускат пред очите ми и вдишвам аромата му, който е уникален за него. Слънце, дърво и леката миризма на душ гела, шампоана и праха за пране „Тайд“, с който си пере дрехите. Мирише на топла лятна нощ и на начина, по който исках да протече първият ми път, и аз поемам аромата му, докато мога, защото Пайк всеки момент ще изхвърчи от стаята.
— Значи нарочно се тръшкаше така? — казва, без всъщност да пита. — Защото искаше ти да се озовеш в леглото ми тази вечер?
Стрелвам очи нагоре и ги присвивам.
— Защото я покани само за да ме нараниш, но аз знам правилата на играта ти и накрая ти ще изгубиш — отвръщам.
Пристъпвам напред и блузата ми се опира в неговата тениска. Свежда брадичка, поглежда надолу към мен, а сърцето блъска в гърдите ми.
— Защото дори да беше останала и да те беше яздила до забрава цяла нощ — казвам му, — пак щеше да се събудиш с мисълта за мен, още преди да си спомниш, че тя лежи до теб.
Дишането му става тежко, виждам, че съпротивата му отслабва.
Продължавам:
— Сигурно се чудиш какво правя, когато съм сама в леглото си, дали съм будна и ми е топло, или — надигам се на пръсти и изричам с уста до брадичката му — дали се докосвам и си мечтая да влезеш и да усетя устата ти през бельото си.
Той си поема тежко дъх, затваря очи и усещам през джинсите му как се надървя.
— Джордан, моля те — умолява ме отчаяно. — Мамка му.
Опитвам се да не показвам усмивката си, но съм щастлива. Знам, че ме иска.
Сключвам пръсти около талията на джинсите му и побутвам брадичката му с нос, за да го подразня.
— Знам, че го искаш — прошепвам отново. — Толкова много искаш да ме вземеш.
Продължавам да стоя на пръсти до него, но отдръпвам ръце от кръста му и вместо това плъзгам пръсти под ластика на шортите си и ги свалям бавно и внимателно. Когато падат на пода, свивам юмруци — тялото ми кипи от страх, желание и нужда.
Погледни ме.
Докосни ме.
— Умирам си да те вкуся — казвам му. — И да те усетя. Всеки ден ми става все по-трудно и по-трудно да пренебрегвам желанията на тялото си. Събуждам се толкова влажна, Пайк. — Премествам устата си върху неговата и едва докосвам устните му. — Искам да ме желаеш. Искам да видя, че ме желаеш и се възбуждаш от мен.
Усещам влагата между бедрата си, а дъхът му е толкова горещ. Стъпвам обратно на крака, но продължавам да държа очите си върху неговите.
— Харесва ми това, че се тревожиш за мен и искаш да ме защитиш — казвам. — Но момичетата си имат своите нужди и накрая ще ми се наложи да потърся друг мъж, който да свърши твоята работа по-добре.