В ледения му поглед гори ярост, обаче той не премигва.
— Друг мъж ще ме целува — издишам, — ще сваля дрехите ми и ще ме докосва в леглото си, под душа си и ще ме поваля на масата си по време на закуска…
Пайк почти се е озъбил и диша тежко — вдишва и издишва, вдишва и издишва, докато гледа кръвнишки надолу към мен.
Това е. Усещам го. Като че ли сме се увили един около друг, а горещината между нас е почти задушаваща, всичко, което трябва да направи, е да се протегне и да ме издърпа в обятията си.
Вземи ме.
Чакам.
Твоя съм. Просто се пресегни и ме вземи.
Но той не го прави.
Просто стои на мястото си и в очите ми горят сълзи, докато продължава да не помръдва.
Не ме иска.
Сърцето ми се къса.
Поклащам глава.
— Нямаш представа какво да правиш с мен, нали?
Изсумтявам и се оттласквам от него, но той внезапно сграбчва ръцете ми и ме придърпва обратно към себе си. Ахвам, когато ме хваща под мишниците и ме повдига, докато не заставам лице в лице с него, все едно съм петгодишна.
— О, може да съм отвикнал, момиченце — казва със заплашителен тон, — но мисля, че ще се справя.
След това ме притиска към себе си, целува ме и ми спира дъха толкова силно, че успявам само да го обгърна с крака и да се държа за него.
Мамка му, страхотно е.
Глава 18
Пайк
Проклета да е.
Проклето да е. Няма да спра. Мамка му. Не мога.
Тя просто настояваше и настояваше, предизвикваше ме по всякакъв начин, правеше всичко, за което знаеше, че ще ме докара дотук, а аз я оставих. В някакво тъмно кътче на ума си винаги съм знаел, че не мога да ѝ устоя.
Хващам задника ѝ с две ръце и двамата падаме на леглото ѝ. Тя отключва крака и ме възсяда, без да прекъснем целувката си. Обожавам устата ѝ. Толкова е топла и сладка, а езикът ѝ ме дразни — движи се и ме гали по начини, които ме подлудяват.
— Мразя да се чувствам така — казва задъхано.
— Как? — Прокарвам ръце по тялото ѝ, хващам и стискам, докато тя диша срещу устата ми, отърква се в мен и ме надървя болезнено.
— Ревниво — отвръща.
Отнема ми миг да си спомня, че се карахме заради идването на Ейприл. Пъхам ръка под блузката ѝ и хващам гърдата ѝ в дланта си, а тя въздиша леко. Изпъшквам заради това че най-накрая я държа в ръцете си.
— Знам — казвам. — Когато си тръгна от купона тази вечер с онова лайненце, бях бесен. — Захапвам долната ѝ устна между целувките. — Като че ли отново бях на седемнайсет и някой друг вземаше онова, което ми принадлежи.
Членът ми пулсира, господи, не мога да спра да я докосвам. Толкова е красива, мамка му. Обожавам гладката ѝ кожа и рошавата ѝ коса. Червеното триъгълниче плат между бедрата ѝ, по което съдя, че не ме лъже за възбудата си. Толкова е влажна, а аз умирам да я вкуся.
Друг мъж да свърши моята работа по-добре… Глупости на търкалета.
Махам косата от лицето ѝ, докато тя се отърква в мен, и се гледаме в очите. Нейните показват всичките ми чувства, и двамата се влюбваме един в друг.
Проклятие.
— Какво виждаш в мен, момиче? — питам, клатейки глава. Не можах да направя щастлива деветнайсетгодишна жена, когато аз бях на толкова. Да не би да си мисли, че сега ще успея?
— Нямаш представа, нали? — Тя хваща лицето ми между дланите си и ме целува. — Когато се срещнахме и гледахме онзи филм в киното, се чувствах толкова виновна — отново ме целува, — защото, когато спомена за прожекцията на Полтъргайст, аз… аз се изкуших, защото исках да те видя отново — признава си. — Дори тогава имаше нещо между нас.
Навеждам се към устата ѝ и я целувам дълго и дълбоко, докато увивам ръка около тялото ѝ и я притискам към себе си. Обвивам пръсти около коприната на бедрото ѝ и усещам порив да се заровя в нея още сега.
Но не. За нея ще бъда само временна тръпка, обаче ще се постарая да съм най-добрият, когото някога е имала.
Целувам врата ѝ, засмуквам и захапвам леко нагоре по пътя към брадичката ѝ, докато прокарвам палци по малките ѝ твърди зърна.
— Пайк… — казва умолително. — Кажи ми, че имаш презервативи.
Кимвам и се връщам на устата ѝ.
— В стаята ми.
— Повече от един, нали?
Усмихвам се.
— Аха.
— Иди да ги вземеш.
Увивам ръка около нея, изправям се и я понасям със себе си.
— Имам по-добра идея.
Тя сключва глезени зад гърба ми и аз я отнасям от стаята и надолу по коридора към моята. Трябва ни по-голямо легло.
Не спира да ме целува през цялото време и аз едва не затварям очи от удоволствие, защото не мисля, че някога съм се чувствал толкова добре. Така ще ме разглези, че вече никоя друга жена няма да може да ме задоволи.