След това осъзнавам какво обявяваше диджеят на заден фон.
Конкурс „Мис Мокра фланелка“ в „Куката“.
Очите ми се разширяват. Не може да е толкова глупава, нали?
Проклятие. Какво се очаква да направя, по дяволите? Дали е излязла, за да се позабавлява, както ми каза, или играе на шах с мен? Дали се опитва да ме накара да отида и да я прибера, като ме заплашва да направи нещо, което не би ми харесало, или трябва да остана където съм, да изоблича блъфа ѝ и да видя какво ще стане? Ето защо не се разбирам с жените и връзките ми не продължават дълго. Не мога да понасям такива глупости.
Но е факт, че изобщо е излязла заради мен. Ако се бях прибрал, когато ѝ бях казал, сега щеше да лежи свита на дивана до мен и да ме предизвиква с очите си, с ръцете си, с аромата си и със секси начина, по който извива гръб, когато се протяга.
Въздишам и поклащам глава.
Искам я толкова силно.
Натиквам телефона в джоба си, изваждам ключовете и се насочвам към вратата. Но когато я отварям, виждам Коул да седи там с ръка във въздуха, като че ли тъкмо се е канил да се протегне към дръжката.
Замръзвам, а веждите ми се стрелкат нагоре.
— Здрасти — казва, а гласът му е необичайно любезен.
Отварям уста да заговоря, но ми отнема минута да намеря гласа си.
— З-здрасти — заеквам, леко разтърсен от внезапната му поява. — Опитвам се да се свържа с теб цял ден. Дори посетих част от местата, където обичайно се мотаеш, по време на обедната си почивка. Къде ходиш, по дяволите?
— Да, знам, съжалявам. — Той влиза и се насочва към кухнята. — Трябваше да свърша някои неща.
Насочва се към хладилника и изважда безалкохолно, после се обръща и се навежда над мивката, докато го отваря.
— Е, какво става с теб? — Заставам до плота в средата на кухнята. — Майка ти дойде тази сутрин и каза, че си напуснал работа?
Той ме поглежда развеселено, като че ли реагирам твърде бурно.
— Ако ми казваше какво се случва с теб, нямаше да ти опявам — избухвам, но се опитвам да прозвучи като закачка.
Той поглежда през прозореца зад себе си, забелязва нещо и се оттласква от плота, насочва се към пералното помещение и задния двор. Следвам го.
— Добре съм — казва през рамо. — Всъщност започнах нова работа. Затова напуснах старата.
Отива до басейна и издърпва тръбата на системата за почистване на басейна. Съвсем бях забравил за нея. Работила е от вчера следобед.
— Нова работа? — питам и прибирам боклука след него. — Къде?
— Изненада е.
— Не обичам изненадите. Къде е работата?
Той се разсмива, а аз се намръщвам.
— Защо се смееш? — питам го. Дали знае колко се притесняваме за него, и сега смята, че след като вече е из мислил всичко, не трябва да задаваме въпроси?
— Защото я очаквам с нетърпение — казва. — Ще ти кажа скоро. Обещавам.
— Законна ли е? — издърпвам тръбата и усещам тежестта на системата, която се носи по водата към нас.
Гърбът му се тресе от нова порция смях.
Повдигам вежда.
— Обещавам, че тази работа е възможно най-законна — казва ми, а в думите му има шега, която не разбирам. — Ще получавам редовна заплата, ще имам медицинска, зъболекарска и пенсионна осигуровка, целия пакет. — Поглежда към мен. — Не се друсам и не съм загазил. Всичко е наред. Съжалявам, че в последно време не си идвах. Просто не исках Джордан да се чувства неловко.
Пускам тръбата, стигнал съм почти до края ѝ.
— Значи всичко между нас е наред, така ли? — питам.
— Аха.
— Ще си дойдеш ли вкъщи?
Но той свива несигурно рамене.
— Не мисля, че ще ни бъде удобно. Искам Джордан да остане толкова дълго, колкото има нужда.
Приближавам се до него. Все още съм с няколко сантиметра по-висок, но се изненадвам колко е пораснал всеки път, когато го видя.
Колебая се дали да го кажа, защото не искам тя да ходи никъде, но знам, че мястото на Коул е тук.
— Мога да ѝ намеря друга квартира — казвам му.
Мога да измисля нещо, за да съм сигурен, че съм се погрижил и за двамата.
Но той, изглежда, няма нужда да мисли по въпроса.
— Не. — Поклаща глава и изправя рамене. — Няма смисъл. И без това скоро ще си имам собствена.
— Наистина ли? — Започвам да се притеснявам. Тази работа изглежда твърде хубава, за да е истина. — Отново ме изнервяш — казвам му.
Но той само се засмива отново, после обръща вниманието си към тръбата и аз му помагам да я издърпа.