— Слушай — казва, — ще ми се да си направя първата татуировка, преди да започна работа. Мислех си дали да не отидем заедно. Искаш ли? — Той ме поглежда нервно и аз разбирам, че му е трудно да ме попита. — Например следващия уикенд?
Татуировка?
Когато си направих последната, той беше на две или поне така ми се струва. Вече не си падам по тях, но бих го направил за него. Просто съм благодарен, че изобщо иска да прави нещо заедно с мен.
— Аха. — Кимвам. — Звучи добре.
Дори знам каква ще бъде моята, идеята ми хрумва внезапно.
— Хайде — сръчква ме и издърпва тръбата. — Ще ти помогна с това, а после ще отида да се видя с приятели, става ли?
— Аха. — Издърпвам последната ѝ част и системата се подава, а от нея изтича вода.
Аз също имам нещо за вършене.
Не мисля, че тук пускат непълнолетни, освен ако не са служители, и най-добре Джордан да не е започнала работа на това място. По пътя ми хрумна мимолетната идея да се обадя да наклепам Мик Чан, че пуска деветнайсетгодишни в стриптийз клуба си, но не е като и аз да не съм се възползвал от снизходителните собственици на барове, когато съм бил на деветнайсет. Освен това бих вбесил Джордан още повече. И сега чувам гласа ѝ. О, значи съм достатъчно възрастна, за да ме лижеш, но не и за да пия алкохол?
Е, да, що се отнася до закона. Ако иска да обсъждаме тези неща технически.
Пускам ключовете в джоба си, прекосявам паркинга и отварям вратата на „Куката“. Музиката отскача от стените и вибрира под краката ми, а аз надушвам познатата миризма на шампоан с аромат на орхидея, който Мик винаги използва за килимите. Мирише като облаците парфюм в елитните казина, които се опитват да прикрият миризмата на цигари. Отдавна не съм идвал тук, но внезапно се чувствам отново на деветнайсет.
Плащам си входа и влизам, спирам близо до бара и забелязвам морето от хора в клуба. Има млади момчета, възрастни мъже, няколко жени и двойки, лилави светлини под бялата сцена и ивици дим, издигащи се във въздуха от оранжевите краища на цигарите.
Обзема ме мрачно предчувствие. Не биваше да идвам тук.
Трябва да си тръгна, преди да ме види. Тя е възрастен човек, грижила се е добре за себе си дълго време и гласчето в главата ми е право. Ако съм я вкарал в леглото и съм я държал будна половината нощ, докато го правим, значи е достатъчно голяма да взема самостоятелни решения. Трябва да може да излиза с приятелите си. Искам да излиза с приятелите си.
Просто не ми се ще да идва тук, защото знам, че Мик иска да я докопа, тя има нужда от пари, а тази вечер направих положението ѝ в дома си несигурно. Разстроена е и какво ще стане, ако започне да мисли, че трябва да се изнесе? Какво ще стане, ако изпие няколко питиета и реши, че трябва да изкара малко допълнителни пари?
Прокарвам ръка през косата си, усещам гела и си спомням, че се изкъпах заради нея. Дори си смених дрехите.
Поглеждам надолу към костюма в морскосиньо, който си купих миналата година за завършването на Коул, но тази вечер не си сложих вратовръзката. Само бялата риза, отворена на врата, и черните обувки. Не знам защо се облякох така, понеже вече се чувствам глупаво, но исках да ѝ покажа, че не съм толкова лесен за разбиране. Мога да бъда различен. Мога да я изненадам.
Обръщам се да си ходя и се моля да не ме е забелязала, но тълпата в клуба се развиква и започва да аплодира, а вниманието ми е привлечено от сцената, където се е наредила група момичета.
Облечени са във всичко от джинси до поли и прашки, гледат нервно, но и закачливо, и се кискат. Няколко жени вече са започнали състезанието и изглежда, че в желанието си да спечелят триста долара, прибягват до по-отчаяни мерки, отколкото по мое време. Две от тях вече са мокри, възрастна жена идва и ги залива с кофи вода, докато те бъркат в мокрите си блузи и поклащат гърди, после се обръщат, яхват пода и започват да тресат задници за удоволствие на ревящата тълпа. Върху гърбовете им се излива още вода. Мокрите им коси се развяват, и двете спокойно биха могли да са голи. Те на практика са.
Някои от мъжете са извадили телефоните си и снимат и съм почти сигурен, че това не е разрешено, но на никого не му пука. Тези жени не са любителки, нали? Джордан не може да се сравнява с тях.
Нали?
Точно тогава група жени изтиква млада блондинка на сцената и аз виждам как Джордан се съпротивлява и се смее, но клати нервно глава.
Какво, по…
Не я чувам, но виждам как устните ѝ изричат „не“ отново и отново, докато забива пети в земята и се опитва да издърпа ръце от сестра си.