Някой отзад се пресяга, разкопчава малкия ѝ бял суитшърт и аз се изстрелвам напред, но после по гърдите я залива кофа вода и спирам като замръзнал.
Очите ѝ се разширяват, а устата ѝ се отваря, изглежда, е изпаднала в шок от несъмнено студената вода, докато просто стои там с длани, протегнати напред, а суитшъртът е залепнал върху голите ѝ ръце.
Краищата на косата ѝ са мокри, но дългите секси кичури се извиват около лицето ѝ, а водата тече по корема ѝ и кара кожата ѝ да блести.
Откъде е взела тази блузка? Кремава и дантелена, тънките презрамки са прехвърлени през раменете ѝ и е почти прозрачна. Тъмните ѝ зърна се виждат чак оттук, както и извивките на гърдите, а мократа тъкан е залепнала за тялото ѝ.
Очите ми горят, докато обхождат помещението и забелязват всеки мъж, който я гледа и ѝ подсвирква. Трябва да носи тези дрехи в шибаното ми легло. Не на проклетата сцена. Свивам юмруци.
Изглежда, се отърсва от шока си, защото внезапно обгръща тялото си с ръце и бързо напуска сцената, зарязала суитшърта. Хуква надолу по стълбите и тича покрай стената към коридора, където се намират тоалетните. Няколко момичета от близката маса се протягат към нея и я викат по име, но тя продължава да тича и им се усмихва, като се изчервява пред приятелките си. Или пред приятелките на сестра ѝ.
Внезапно поглежда нагоре, преплита поглед с моя и спира бяга си. Момичетата на масата забелязват и проследяват очите ѝ, стрелкат погледи между двама ни.
Двете вертикални цепки на корема ѝ от двете страни на пъпа блестят, покрити с капчици вода, а при вида на кожата ѝ членът ми се напълва с кръв.
Облякла се е така нарочно, което значи, че е обмисляла да се качи на сцената. Вдигам очи от тялото ѝ, втренчвам се в лицето ѝ и пристъпвам напред.
Моя.
Тя отстъпва крачка назад.
Аз отново пристъпвам напред. А тя назад.
— Беше инцидент — извиква, веждите ѝ са смръщени. — Тя просто се бъзикаше. Няма нужда да ме тормозиш за нещо, което не е моя ви…
Отивам до нея и увивам ръка около кръста ѝ, вземам лицето ѝ в дланта си и придърпвам устата ѝ към моята.
Тя изскимтява изненадано, а на мен не ми пука кой ще ни види в този миг. Без да прекъсвам целувката, я избутвам назад по коридора и зад ъгъла.
Откъсва уста от моята.
— Какво правиш?
Господи, колко съм гладен. Отново се навеждам над устните ѝ, вкусвам езика ѝ и прокарвам ръка през меката ѝ коса.
— Не. — Тя се отдръпва от мен.
Отпускам ръце, сърцето ми блъска, а пръстите ми все още са настръхнали от усещането за кожата ѝ.
— Няма да се карам с теб — казвам ѝ и дишам тежко — и няма да те моля да се прибереш вкъщи. Просто искам да ти се извиня.
Тя повдига брадичка и се преструва, че не ме разбира.
— За?
— Лицата, филма…
— За това, че ме забрави — добавя.
Приближавам се до нея, опитвам се да остана спокоен и да държа ръцете си далеч от нея.
— Не съм те забравил. Не мога… да те забравя.
Мълчи, втренчена в очите ми, не съм сигурен какво става в главата ѝ, но просто исках да ѝ го кажа в лицето. Не искам да се държи неразумно, защото смята, че не се интересувам от нея.
Без да каже дума, тя се обръща и се насочва по коридора към изхода.
— Къде отиваш? — Следвам я.
— Сестра ми държи резервни дрехи в колата си — отвръща, все още ми е ядосана. — Ще се оправя и ще се прибера по-късно, става ли?
Стига до белия мустанг на Кам на претъпкания паркинг и се насочва към страната на шофьора.
— Спри. — Приближавам се иззад нея и слагам ръка върху вратата. — Искам да ти обясня.
Тя се завърта към мен със съчувстващо изражение на лицето.
— О, сигурна съм, че имаш извинение. Отлично извинение. Не се притеснявай.
Отново се обръща и се протяга към дръжката, но аз наистина искам да ме изслуша. Само за секунда.
— Спри. Моля те. — Дишам тежко и се взирам в тила ѝ. — Джордан, аз…
Преглъщам, искам само да се обърне и отново да ме погледне с милата си усмивка и нежните си очи.
Снишавам гласа си почти до шепот.
— Не искам да го изгубя — казвам ѝ.
Тя застива, чувам само дишането ѝ. Дали е съжалила, когато се е събудила тази сутрин?
Най-накрая се обръща, поглежда ме и кимва спокойно.
— Знам — казва тихо. — Затова трябва да разкараш мен. Разбирам. И аз не искам да го наранявам.
Отново се завърта да отвори вратата, но главата ми се накланя към врата ѝ, а очите ми се затварят. Усещам я като вода, изплъзваща се между пръстите ми, докато агонизирам.
— Влюбвам се в теб — прошепвам.