Той излиза от пикапа и затръшва вратата, а аз не успявам да скрия самодоволната си усмивка, докато приближава. Никой от нас не може да отмести поглед.
— Изобщо не е смешно — отбелязва строго. — Сега влизай вътре и си сваляй дрехите. Цял ден си мечтая за това как ще превърна тялото ти в увеселителен парк тази вечер, момиче.
В дробовете ми се настанява вълнение, не мога да дишам. Виждам всички обещания за предстоящото в очите му и вече не мога да лъжа или да си играя с него. Аз също го искам.
Задържам погледа му, изправям се и очите му побягват надолу по тялото ми, докато бавно се насочвам към къщата.
А той ме следва.
Но точно тогава над рамото му се понася глас, който ни прекъсва.
— Здрасти, Пайк! — казва женският глас.
И двамата спираме и аз виждам госпожа Тафт, една от съседките ни, застанала зад него.
— Как си? — пита тя.
Той оголва зъби, затваря очи и изглежда така, все едно всеки момент ще удари нещо. Коремът ми се тресе от веселие, което се опитвам да не показвам.
Пайк бързо се обръща и залепя на лицето си фалшива усмивка.
— Здравей, Констанс — почти изчуруликва. — Добре съм. Просто съм… зает.
Тя кимва и поглежда зад рамото му.
— Здрасти, Джордан.
— Здравейте, госпожо Тафт.
Отивам до Пайк и пъхам ръце в джобовете си.
Тя прокарва длан по кестенявата си конска опашка, държейки каишката на кинг чарлз шпаньола, който разхожда, откакто отидох да легна на тревата преди половин час. После поглежда нагоре към Пайк.
— Скоро не съм виждала сина ти наоколо.
— А, да. Той е… ъм… зает като мен — запъва се Пайк, като се опитва да измисли някакво извинение. — Какво има?
— Е, чух, че Джордан работи като детегледачка. — Тя поглежда към мен. — Интересува ли се още? Има новодомско парти от другата страна на реката в къщата на Кул — казва на Пайк. — Трябва да дойдеш с мен. Да разпуснеш. Обаче се налага някой да гледа децата.
— Тази вечер? — изтърсва той.
Но тя не му отговаря, а само ме поглежда отново.
— Как ти се струва, Джордан? Знам, че вече не си на петнайсет, но реших да опитам.
— Да, разбира се…
— Не — прекъсва ме Пайк.
Затварям очи за миг. Господи, Пайк. Прозвуча толкова спокойно и изобщо не е очевидно.
Констанс го поглежда изненадана.
— Има часове сутринта — обяснява бързо той.
Да, имам часове в неделя.
— И ъъъ, задължения в къщата — добавя и ме поглежда строго, — чувства се зле, че е изостанала с тях.
Да, госпожо Тафт, след като измия съдовете, трябва да оправя господин Лоусън, така че…
— Съжалявам — казва ѝ той.
Тя поглежда към нас и разбира, че става нещо, защото той се държи толкова странно, но се справя със ситуацията с класа.
— О, няма проблем — изчуруликва. — Някой друг път.
Усмихвам ѝ се и ѝ кимвам, опитвайки се да се отърся от смущението, и си отдъхвам, когато най-накрая се разкарва.
Двамата с Пайк оставаме неподвижни за миг и аз се опитвам да преценя, ако все още не ни одумват, как биха се държали след днешната случка.
— Господин Лоусън — гълча го и клатя глава.
Обръщам се и тръгвам към къщата, а когато поглеждам назад, той ме следва, приковал тялото ми с очи.
— Хората ни наблюдават — казвам. — По-добре не ме следвай. Ще изглежда странно.
Виждам как очите му се стрелкат наляво и надясно, той оглежда съседите, работещи в дворовете си, играещи с децата си отвън или седящи на верандите си. На мен изобщо не ми дреме, но знам, че на него му пука.
Той бързо ме настига с широката си крачка, а аз изтръпвам цялата, докато отварям вратата и пристъпвам в къщата. Тялото му ме избутва навътре, вратата се затваря зад нас, скрива ни от външния свят, а той ме обръща и ме издърпва в прегръдките си. Имам само миг да си поема дъх, преди да спусне уста към моята, една от ръцете му да ме хване за тила, а другата да се увие около кръста ми, притискайки ме към него толкова силно, че едва дишам.
Но господи, не ми пука. Топло ми е и съм заобиколена от аромата му, а той изглежда толкова погълнат, че ме понася със себе си. Обвивам ръце около врата му, разтварям крака, когато ме повдига, и сключвам глезени зад гърба му.
— Мамка му, скъпа, мръсен съм — казва и все още поглъща устните ми. — Трябва да се изкъпя.
— Ще се изкъпем заедно после — простенвам и се отдръпвам съвсем леко.
Той ме внася в кухнята и ме оставя на масата. Повдигам тениската му, изхлузвам я през главата му и прекъсвам целувката само за миг, преди ръцете ни отново да се обвият около телата ни. После той се навежда към мен, кара ме да се наклоня леко, докато задълбочава целувката.