Выбрать главу

— Моля те? — прошепвам, навеждам се назад към члена му и също преследвам оргазма. — Ще ме изчукаш ли в устата тази вечер?

— Господи, Джордан! — извиква той, хваща рамото и врата ми и ме помпи толкова силно, че не мога да говоря дори да искам.

И двамата свършваме, а кокалчетата ми побеляват, докато забивам нокти в дървената маса, напрягам се и свивам всеки проклет мускул в тялото си.

— Пайк! — извиквам. — О, боже.

Навеждам се над масата, обгръщам ръце около себе си, затварям очи и усещам как пулсира вътре в мен. Ръката му е поставена до главата ми и той застива над мен, диша тежко и влиза в мен още няколко пъти.

Искам да свърши в мен. Искам да се излива в мен и да го усещам. Вземам хапчета и съм здрава. Когато разбера, че и той е здрав, ще му кажа да изхвърли проклетите гуми на боклука.

Може да се наложи отново да го подразня по видеото, щом насъбраната му фрустрация ми осигурява такова преживяване.

Няколко мига по-късно дишането ми се връща към нормалното, чувствам се изнемощяла.

— Знаеш, че те дразня, нали? — казвам му. — Бих танцувала само за теб.

Ръката му се спуска надолу по влажния ми гръб, усещам как си поема дъх и се кани да заговори, но точно тогава по вратата отеква удар.

— Джордан! — крещи един глас. — Джордан, вътре ли си?

И двамата подскачаме, а сърцето ми пропуска удар. Кам.

Пайк излиза от мен и аз отново си обувам бельото и бързо оправям сутиена и тениската си. Чувам затръшването на кошчето за боклук, после Пайк застава до мен, бързо облича тениската си и ми помага с моите дрехи.

Но точно тогава предната врата изскърцва и чувам гласа на Кам.

— Джордан! — вика вече в къщата.

— Какво става, мамка му? — изръмжава тихо Пайк и ме поглежда притеснен точно когато Кам влиза в кухнята.

Пайк се отдалечава на няколко крачки и прокарва ръка през косата си, докато аз закопчавам шортите си.

Кам гледа към нас и очите ѝ се стрелкат между мен и Пайк, очевидно забелязала безпорядъка във външния ни вид.

— Здрасти — казва с подозрителен тон.

Облизвам сухите си устни и се опитвам да си поема дъх.

— Здрасти — отвръщам. — Значи вече нахълтваш в чуждите къщи, така ли?

— Чуках по вратата и звънях на звънеца — изтъква, а шокът ѝ е преминал, заменен от веселие. — Видях, че и двете коли са навън, така че знаех, че сте си вкъщи.

Следва неудобна тишина, докато гледа към Пайк с усмивка в очите, а към мен — с вдигнати вежди.

Пайк изглежда така, все едно иска да избяга. Изправя се и посочва с палец към задния двор.

— Ще сложа малко хотдог на скарата за вечеря.

После бързо грабва един пакет от хладилника и изхвърча навън.

Веднага щом излиза, устата на Кам се отваря широко, а очите ѝ се разширяват.

— О, боже! — изрича с устни.

— Шшш — казвам ѝ и хвърлям тревожен поглед към посоката, накъдето тръгна Пайк.

— Ти сериозно ли? Как беше? — Тя се приближава и прокарва палец по влажното ми чело. — Толкова ли беше хубаво, а?

Не мога да не се засмея леко, защото не знам какво друго да направя. В момента не мога да мисля трезво.

Сигурна съм, че съм се изчервила.

— Ооо. — Тя ме поглежда с любов и потърква ръката ми. — Радвам се за теб. Умопомрачително е, нали? Да се чукаш с някого, който е добър в това.

Да. Не че Коул беше лош сам по себе си. Просто с Пайк е различно. Усеща желанията ми по-добре от всеки друг.

— Е, забавлявай се — казва ми, отива бавно до хладилника и си взема безалкохолно. — Само не забременявай, става ли?

— Защо? — изтърсвам, но после осъзнавам как е прозвучало. — Имам предвид, не че планирам да го направя. На деветнайсет съм. — Приближавам се до нея. — Но не си говорила така за никое от другите ми гаджета. Защо точно Пайк?

— Защото се забавляваш — казва, затваря хладилника и се обръща към мен. — И може той също да прави само това. Просто бъди внимателна.

Думите ѝ ме нараняват. Права ли е? Това ли е всичко, което правим?

— Ти се радваш на стабилен мъж, който има работа и валидна шофьорска книжка едновременно — обяснява. — А той получава сексапилно младо момиче в леглото си. Наслаждавай му се, докато не е свършило. До края на света. — Тя побутва брадичката ми, като че ли съм на пет. — Но недей да очакваш твърде много. Бъди разумна.

Да не очаквам твърде много.

Но очакванията ми вече удариха тавана, докато не им обръщах внимание.

Подушвам скарата в задния двор, но вече не съм гладна.

Глава 22

Джордан

Същия четвъртък имам летен курс и Пайк ми дава пикапа си. Вече цяла седмица се вози при Дъч до работа и обратно, така че имам надеждно превозно средство, с което да ходя насам-натам, и той дори спомена, че може да си купи още една кола под претекст, че трябвало да има по-хубаво возило за „излизане“, но знам, че това е просто извинение да ми даде да карам нещо по-добро от фолксвагена.