Отказах. Почти е поправил колата ми, така че ще се задоволя с нея колкото още изкара, и ще решавам този въпрос, когато пак стигна до него.
Отбивам до бордюра и паркирам пикапа, така че да не пречи, защото виждам Дъч и Пайк на алеята да работят по моята кола. Всъщност Пайк работи по нея, а Дъч се е изтегнал на близкия шезлонг с бира в ръка.
Вземам раницата си и пресичам улицата в посока на нашата алея.
— Здравейте, момчета — изчуруликвам. — Как върви?
Пайк поглежда през рамо към мен, а очите му обхождат тялото ми нагоре и надолу. Скривам усмивката си и той прави същото, бързо връщайки се към работата по колата.
Събудих се от плъзгането на устата му по корема ми в два часа през нощта, после спря между краката ми и остана там, докато не свърших два пъти.
После не заспахме до четири. Този мъж има повече енергия, отколкото мога да понеса, и днес съм страшно уморена, но по най-добрия възможен начин. Всеки сантиметър от тялото ми е добре оползотворен и изпитвам трудност да се концентрирам върху каквото и да било друго, освен нуждата да съм с него, когато не съм. Не искам да се влюбвам.
Имам предвид, че искам, но не и преди да разбера какво точно се случва тук. Възможно е Кам да е права и всичко това да е просто забежка.
— Добре сме, скъпа — отвръща Дъч, подпрял бирата на коляното си. — Почти си готова.
Подминавам колата и момчетата, и забелязвам, че Пайк завинтва или отвинтва нещо с гаечен ключ.
— Наистина ли? — присвивам вежди. — Значи е почти готова?
Пайк стрелка очи нагоре.
— Скоро.
Иха. Ще бъде хубаво да не ми се налага да моля другите да ме закарат някъде. Поне за известно време.
— Благодаря ви — казвам им, после поглеждам към Дъч. — Какво мога да направя за теб? Сандвич? Бира? Безплатно гледане на деца?
Той само се засмива.
— А, няма нужда. Видях колко добре изглежда къщата, така че Пайк сигурно вече те използва твърде пълноценно.
— О, нямаш си представа — дразня го. — Напоследък се потя доста след времето си за сън.
Гаечният ключ се изплъзва от ръката на Пайк, той изпуска болта и ме поглежда.
Прехапвам устни и се обръщам, отивам до стълбите и потъвам в къщата.
Занасям чантата си в кухнята и я оставям до модела си на масата, после изваждам шише вода от хладилника и се качвам горе. Вземам хавлия от шкафа в коридора, минавам през стаята на Пайк и влизам в банята му. Главната баня вече е ремонтирана и плочките са налепени, но още не съм си преместила нещата от тази и не планирам да го правя.
Затварям вратата, събличам се по бельо и пускам приложението на телефона си, което изпълнява Боли толкова приятно, после намокрям четката си за зъби, преди да сложа пастата.
Вратата се отваря и подскачам, стресната за миг, преди да видя, че е Пайк.
Той затваря след себе си.
— Не беше забавно — казва и ме поглежда строго.
— Не се опитвах да те разсмея — мърморя през четката за зъби.
Устните му се извиват в лека усмивка, докато се приближава зад мен, обръща ме и ме притиска с гръб към мивката.
— Тогава значи се опитваш да ме изкараш от зоната ми на комфорт?
Усмихвам се.
— Често го правиш — обвинява ме, но виждам, че не е ядосан.
Свивам рамене и се обръщам, за да изплюя пастата за зъби и да си изплакна устата.
— Не мога да се въздържа — казвам, подсушавам устата си с хавлията за ръце на мивката и го поглеждам в огледалото. — Не харесвам зоната ти на комфорт. Прекалено е тясна за двама ни.
Ръцете му се плъзгат по корема ми и той ме притиска до голите си гърди, докато целува шията ми.
— Аз обичам тесни местенца — прошепва.
Извръщам се и срещам погледа му, докато откопчавам колана му.
— Имаш нужда от душ — казвам му. — Той още ли е тук?
Пайк хваща ръцете ми, за да ме спре.
— Да, за жалост…
Отивам до душкабината, отварям вратичката и пускам водата.
— Знаеш ли — казвам му, — ако ти преча твърде много, мога да ти се махна от главата. Днес ми се обади Ейприл. Направи ми предложение.
Той се обръща, скръства ръце на гърдите си и се обляга на мивката.
— Ейприл? — повтаря. — Откъде ти е взела номера? И какво предложение?
Разкопчавам сутиена и го оставям да падне на земята, после изхлузвам бельото си. Очите му ме обхождат, спират се върху гърдите ми — любимата му част — и аз продължавам: