Свеждам очи и едва успявам да отключа челюстта си.
— Джордан, има одеяла на дивана — казвам тихо. — Кажи ми, ако ти стане студено.
Понечвам да изляза от стаята, но тогава най-накрая чувам гласа на Джордан:
— Не, Коул е прав — отвръща. — Това е просто легло, само ще спим и е само за една-две вечери. Няма проблем.
Спирам и поглеждам нагоре към нея, но тя е съсредоточила поглед напред, спокойна, доколкото е възможно. Свивам десния си юмрук, напускам всекидневната и се насочвам към стаята си. Едва седем часът е и е петък вечер, но ако не остана сам, ще направя някоя глупост.
Като например да започна кавгата с нея, която желая толкова отчаяно, пред всички.
Някъде след полунощ най-накрая заспивам. На няколко пъти тази вечер бях на ръба да се издам, но рискът да съжалявам по-късно, е твърде голям. Не сега. Не пред бившата ми.
Това е просто забежка. Гадна, мръсна забежка, нали? Поне така ще си помислят всички.
Освен това ще разбие сърцето на Коул. Сигурен съм, че очаква тя да продължи напред по някое време. Все пак не е твърде загрижен за нея, откакто си тръгна.
Но ако знае, че съм отишъл и съм си поиграл с една от играчките му, и разбере, че мога да я направя по-щастлива… Да, от опит мога да твърдя, че част от теб винаги си мисли, че имаш по-голямо право над бившето си гадже от всички останали дори след раздялата. Ще го почувства като предателство. Като че ли съм взел нейната страна и съм се опитал да се представя по-добре там, където той се е провалил.
И ще бъде прав. Бих разбрал всичките му чувства.
Ще си призная. В крайна сметка. Тя ще осъзнае, че съм твърде възрастен — твърде уседнал, — и ще поиска повече. Това няма да продължи дълго.
Но осъзнаването на тези неща не ме спира да я искам. Да ми липсва и да се нуждая от нея.
Леглото проскърцва зад мен и аз отварям очи, осъзнавайки, че в стаята има още някого. Това ми отнема миг, но после ме изпълва облекчение, протягам ръка назад и я придърпвам към себе си.
Джордан.
Но после сбърчвам чело, а сърцето ми започва да блъска, когато ароматът на Хевънли на „Виктория’с Сикрет“ ме удря в ноздрите и напипвам крак, който не притежава същите извивки и текстура, за които копнея всеки ден.
Надигам се, обръщам глава и виждам познати форми до себе си, но не онези, които желая.
— Какво, по дяволите?
Отмятам завивките и запалвам лампата, после се изправям до седнало положение и се втренчвам в Линдзи. Облечена е в червена копринена нощница.
Какво, по дяволите, си мисли, че прави?
— Ти сериозно ли? — Тя ме приковава с изненадан поглед, като че ли това не е реакцията, която е очаквала. — Не се преструвай, че си забравил упражнението, Пайк. Когато в леглото ти се появи полугола и разгонена жена, която ти е в кърпа вързана, не я отхвърляш.
Тя се навежда, притиска тяло към моето и посяга към врата ми с уста.
— Спри. — Ставам от леглото, вземам джинсите си от стола и ги обувам. — Не съм толкова отчаян, мамка му.
— Не е нужно да става така. Пайк. — Тя въздиша и се приближава, застава на колене и прибира тъмната си коса зад ухото си. — Бях млада. Бях глупава. И себична — умолява ме. — Не видях колко добър човек си. Какъв късмет бях извадила да срещна някой толкова амбициозен, отговорен и надежден. Искам те. — Тя накланя глава и ми играе с очи. — Не всичко беше лошо. Спомняш си го, нали? Спомняш си как се разгорещявахме.
Посягам към чекмеджето на нощното шкафче, забелязал новата кутийка с презервативи, която трябваше да купя, защото двамата с Джордан изразходихме предишната по-бързо, отколкото бях очаквал. Бързо вземам пура от кутията, както и запалката си, после затръшвам чекмеджето, за да не ги види Линдзи и да не започне да любопитства.
— Тогава нямах добра база за сравнение — изплювам. — Но вече имам.
— Самотен си — казва тя. — Искам да опитаме отново. Заради Коул. Знаеш ли как ще се зарадва да ни види заедно? Беше твърде малък, за да си спомня.
Засмивам се горчиво. И слава богу. Прибирах се вкъщи от двойна смяна и изръсвах шейсет долара на детегледачката, преди да прекарам останалата част от вечерта, наваксвайки със съня, когато мога, между храненията на Коул, докато тя купонясваше навън.
— Не ти ли омръзна да излизаш сам? — Тя става от леглото и пристъпва към мен. — Да гледаш всичките си приятели заедно със семействата, къщите и ваканциите им? И ние можем да го имаме. Вече пораснах. Мога да те подкрепям, да се грижа за теб и за къщата.
Къщата. Има предвид нашата къща. Иска да живее тук.
От представата за Линдзи в моята къща, как се разхожда наоколо, като че ли е нейна, ми се повръща. Къщата не е нейна. И никога няма да бъде. Тя е…