Внимателно се изкачвам по стълбите, вървя тихо по коридора и забелязвам, че вратата на стаята на Пайк е затворена и лампите са загасени. Вратата на Коул също е затворена, така че отварям моята, надничам вътре и виждам, че няма никого. Леглото е разхвърляно, което означава, че майката на Коул е спала в него снощи. Оглеждам наоколо на светлината, идваща отвън. Нещата на Линдзи ги няма, значи вероятно апартаментът ѝ вече е оправен. Оставям лампите загасени, вземам си кожената чанта, в която тъпча книгите и тетрадките от бюрото, и започвам да пълня сака с дрехи и всичко останало, което ще ми трябва непосредствено.
— Помислих си, че чух някой да влиза — казва един глас зад мен.
Сърцето ми спира и се поколебавам, моментално разпознала източника му. Затварям очи и се надявам да се махне.
Коул не би го поканил. Сигурно сам се е натресъл.
Ножицата седи върху бюрото пред мен и я поглеждам инстинктивно.
— Коул скъса с Елена — казва ми Джей. — Ще си го вземеш ли обратно?
Скъсали са? Че те били ли са заедно изобщо? Поглеждам надолу към палеца си в тъмнината и вече не изпитвам почти нищо. Преди той винаги докосваше сърцето ми, но сега се чувствам, все едно на Коул му е пукало за мен преди цяла вечност. Тази вечер не мога да изпитам дори грам копнеж по връзката, която някога споделяхме.
Сега съм в режим на оцеляване. Мозъкът ми управлява всичко и не би ми дал ключовете за сърцето ми, докато не се увери, че може да го понесе.
— Искаш ли първо да му сервираш малко отмъщение? — дразни ме Джей и чувам, че гласът му се приближава. — Хайде, Джордан. Мога да те изчукам страхотно още тук и сега.
— В сравнение с ужасния секс, който си правил винаги? — отвръщам.
Той не казва нищо, но аз си представям самодоволната усмивчица, играеща на устните му, и сърбежа в пръстите му, който го умолява да ме накара да си платя за тази забележка.
Вземам ножицата, обръщам се и вкопчвам пръсти в дръжките ѝ, играя си с нея, докато гледам към него.
Той стои на прага ми, облечен в джинси и тениска, а студените му очи ме гледат кръвнишки изпод тъмните вежди.
— Какво ли си си казвал, за да убедиш мозъчето си с размер колкото грахово зърно, че си ме задоволявал напълно — казвам хладно. — Трите пъти, в които го правихме, беше толкова зле, че след това просто лежах объркана, после развеселена и накрая избухвах в сълзи заради това че в теб няма нищо, което да не е напълно жалко.
Горната му устна потрепва и точно сега той преценява каква е вероятността да му се размине онова, което иска да ми причини, с цял двор, пълен със свидетели, точно под прозореца ми.
— Сега само се ужасявам за всяка жена, с която те видя — продължавам, — но и тайно се усмихвам, защото знам, че след като те излъжат колко много им е харесало в кревата с теб, отиват в банята и мастурбират, като си представят всеки друг в града, само не и теб.
Той залита към мен и аз се изправям, отпускам ръце и стискам ножицата. Очите му се стрелват към нея и той спира.
— Излизай от стаята ми — казвам му, тонът ми е равен и спокоен — и повече недей да ме заговаряш.
Джей се поколеба за миг.
— Веднага — настоявам.
Дишането му става тежко и чувам гнева, набиращ сила вътре в него.
Толкова силно иска да ми се нахвърли.
Но аз не съм уплашена. Не усещам нищо.
Отнема секунда на гордостта му да осъзнае, че няма да стигне далеч, ако реша да се разпищя, но след миг се отдръпва и най-накрая се обръща и изчезва надолу по коридора. Чувам стъпките му по стълбите и изчаквам да чуя затръшването на задната врата, преди да рискувам да помръдна отново.
Може да не се разкара от пътя ми завинаги, но в миналото обикновено бързо е решавал, че не си струвам усилията, и си е набелязвал нова цел. Да се надяваме, че ще го направи и сега.
Приключвам със събирането на дрехите и влизам в банята, за да си взема четката за зъби, самобръсначката и шампоана, натъпквам всичко в сака и го закопчавам. Мятам двете чанти през рамо и напускам стаята, като устоявам на порива да погледна назад, после се насочвам надолу по стълбите към всекидневната.
Пайк обаче стои точно до входната врата и аз спирам, а погледите ни се преплитат.
Мамка му. Почти си бях тръгнала.
— Търсих те навън — казва. — Просто исках да се уверя, че си добре.
Погледът му се спуска към чантите ми и той свива юмрук около ключовете си. Гласът му се превръща в шепот.
— Недей. Моля те.
— Какво не искаш да правя? — Пристъпвам напред. — Не искаш да си тръгвам или не искаш да казвам на Коул?